CLICK HERE FOR BLOGGER TEMPLATES AND MYSPACE LAYOUTS »
Показват се публикациите с етикет турция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет турция. Показване на всички публикации

Аз съм турчин, но български гражданин и България е моят роден край.

Сунай Чалъков

08 октомври 2008, 17:10

Венелин Митев

Плакал съм в чужбина, докато слушам “Моя страна, моя България”, споделя популярният изпълнител
Сунай Чалъков е роден през 1973 г. в Русе. През 1993 г. прави своя дебют в музиката, а през 1996 г. грабва първата награда на фестивала „Златният Орфей” за млад изпълнител. Следват многобройни участия в наши и международни фестивали, където печели различни отличия. През 2000 г. издава първия си албум „Карма карашък” (“Пълна бъркотия”), в който включва любими български, турски, италиански и английски песни. През 2006 г. на музикалния пазар се появява вторият му албум „Лейлим Лей”, в който изпълнява най-популярните и харесвани турски песни в България. В момента е солист на Ансамбъла на Българска армия.

“Световната практика е показала, че конкурси от рода на “Мюзик айдъл”, “Пей с мен”, “Аз пея в “Ку-ку бенд” и други подобни не изкарват певци. Всичко в тях се прави заради sms-ите, за да вземат парите на хората.

- Ще участваш ли в конкурса на “Евровизия”?
- Да, с композитора Александър Кипров само за една седмица направихме песен с попзвучене и с малко етно. Тя се казва “Нещо лудо”.

- На какъв език пееш?
- На български, но ако Господ е рекъл да се класирам, тогава ще я направя и на английски. Макар че в Москва повече биха оценили българския вариант.

- В репертоара си имаш най-различни жанрове - естрада, попфолк, етно, стари градски шлагери, турски популярни парчета, както и народни песни. Откъде у теб, турчина, дойде любовта към българския фолклор?
- Във фолклора се влюбих покрай народната певица Радка Радева, която живееше с една моя леля и през 80-те години беше популярна в Русенския край. Първата песен, която научих от нея, беше „Имала майка едно ми чедо Никола”, написана от композитора Димитър Янев от Благоевград. Бях още съвсем малък – във втори-трети клас, но тя ме поощряваше да пея. Една от целите ми занапред е да направя цял албум с народни песни.

- Да станеш певец ли беше детската ти мечта?
- Не, във втори клас започнах да играя футбол, след което влязох в спортна паралелка, а после и в спортното училище.

Бях вратар на „Дунав” и „Локомотив”- Русе,

даже имах медали от футболни първенства.

- Защо изостави футбола, какво се случи, та избра вместо него сцената също като Хулио Иглесиас?
- Иглесиас също е бил вратар – в “Реал”-Мадрид, но тежка автомобилна катастрофа и три години в гипс го принуждават да направи коренен прелом в живота си. Причината при мен беше, че се сбих с един масажист на отбора, който непрекъснато ме обиждаше, че съм турчин. После отидох в казармата. Там, за да оцелея като футболист, трябваше да ме вземат в спортната рота, каквато беше практиката в ония години, но мен не ме уредиха. А след казармата вече нямах никакво желание за футбол.

- И реши да станеш певец?
- Веднъж, докато бях караул в казармата, чух по радиото предаването на Христина Белчева „Хит купон”. Помолих да ме пуснат в отпуск за 24 часа, записах демо на една моя песен, изпратих я до радиото, но не получих отговор. Аз обаче не се отчаях. Като се върнах от казармата, през декември 1993-а, записах една друга песен – „Чудак” на Георги Христов, който по това време ми беше кумир, хванах влака от Русе и на сутринта в 6, 30 бях в Радиото… След това участвах в „Хит минус едно” на Кирил Ампов и в „Бисер Киров шоу” и в други телевизионни и радиопредавания. Така започнах.

- Спомена името на Георги Христов, който е абсолютен професионалист. Той как те прие?
- Месец, след като дебютирах в радиото, навръх рождения му ден, той беше специален гост в студиото на „Хит”. Тогава му пуснаха моя запис. Той се трогна, похвали ме, но веднага ми отправи пожелание да не го имитирам, а да намеря себе си. И беше абсолютно прав. После Христина Белчева ме запозна с Димитър Гетов, който ме пое в свои ръце и ме убеди да дойда в София.

- През 1996-а печелиш първата награда на “Златният Орфей” за млад изпълнител. Защо след попзвученето в началото на кариерата си премина към етно и попфолк?
- Вкусовете се менят.
В момента подготвям албум с 15 авторски песни, които ще бъдат поп етно фолк. Наричам го така, защото в него има елементи на етното, без обаче да е попфолк. Реших да е нещо средно между поп и попфолк, за да мога да оцелявам. Ако правя само типична естрада, означава да си стоя вкъщи, при положение че не съм от старото поколение изпълнители, които си имат своята публика и ги канят по участия. Два пъти се представях на “Пирин фолк” в Банско и веднъж на “Македония фолк” в Благоевград.

- Втория път на “Пирин фолк” се яви с песента на Тончо Русев “Ти нагоре, аз надолу”. Ти ли го помоли или той ти предложи да направите това парче? Питам, защото знам той колко внимателно избира изпълнителите на негови песни.
- Тончо е следял изявите ми и един ден ми се обади по телефона и ми предложи да участваме във фестивала. Много се радвам, че песента спечели най-важната за мен награда – на публиката. Безкрайно съм благодарен на Тончо Русев за това, че винаги ме е насърчавал и ме е зареждал с положителна енергия. Благодарение на него преодолявах

смачканото ми самочувствие, като гледам на екран разни силиконки.

В новия ми албум ще включа две негови песни – “Роден край” и “Раздяла”.

- Роден край… Какво е за теб България?
- Аз съм турчин, но български гражданин и България е моят роден край. Турция е хубава страна, но не ми е родина. Бил съм там на два пъти за по 7-8-9 месеца.

- Не можа ли да пробиеш там, защо не върна?
- Защото тогава, през 2000 година, бях в един много тежък за мен период. Няколко души ми бяха обещали, че ще ме запознаят с разни хора и ще ми помогнат да започна работа в Бодрум, Кушадасъ, Истанбул, но нищо не стана. Там трябва да имаш минимум 100 000 долара, за да можеш да издадеш продукт, а композиторите взимат по 15-20 хиляди долара за песен. Пях само десетина пъти и реших да се върна.

- Песните в албума ти “Лейлим Лей” са доста различни по стил от попмузиката, която прави най-известният певец в Турция Таркан. Не рискуваш ли, като не залагаш на модерната музика, а на едно съвсем друго звучене?
- Моите песни са в стил “арабеск”. Много често пътувам из България и съм забелязал, че турците у нас харесват по-старите песни, които са точно в този стил. Те са много хубави и като текстове, и като аранжименти и силно въздействат върху хората, докато

попмузиката, която прави Таркан, се харесва на по-малък кръг почитатели.

В “Лейлим Лей” се разказва за един млад човек, който от години не се е прибирал в родния си край, където е оставил спомените и любимата си, но за негово щастие я намира.
- У нас звучат сръбски, гръцки и всякакви други песни, а турски почти не. Дразни ли те това?
- Дразни ме, разбира се, че българският слушател има кофти отношение специално към турските песни, но си давам сметка, че това е заради историята.

- Какви песни никога не би изпял?
- Чалга! Макар че мога да я пея много добре.

Крайно време е да спре промиването на мозъците на хората с чалга!

Това не е нашата музика! Аз съм турчин, но милея за български песни. Като ходех в Турция, много често съм си пускал “Моя страна, моя България” на Емил Димитров и съм плакал, като я слушам. От много години насам всеки мой концерт завършвам с тази песен.

- Имал ли си гафове на сцената?
- През май 1995 година пеех в едно заведение в Камчия, на брега на морето, и един мой приятел спасител ме накара да направя задно салто – нещо, което съм правил много пъти преди това, включително и в предаването “Хит минус едно”. Но точно в този момент до мен се приближи едно танцуващо момиче и аз - прас на цимента!

Като дойдох в съзнание, всичко около мен беше в кръв.

Зашиха ме. Мислех, че всичко се е разминало, но през 2004-а си направих ядрено-магнитен резонанс и се видя, че има притискане на две места. Два прешлена бяха излезли от нормалното си положение и притискаха гръбначния мозък. Извадиха двата хрущяла и ми направиха две титанови пластини на същите места. След година пластините се капсуловат и стават като истински хрущяли. Ако сега ми направят снимка, никой няма да види, че имам желязо във врата си.

- Сигурно ще разочароваме много от твоите фенки, че си женен. Би ли казал няколко думи за нежната си половинка?
- Със Сюзан се запознахме на един мой концерт през 2003-а. Заради нея напуснах София и отидох да живея във Варна, защото там й оставаше да учи още една година. Пак във Варна през септември 2005-а направихме сватбата. Имаме си дъщеричка на година и два месеца, която се казва Белиз.

- След като се отказа от футбола, съвсем ли изостави спорта?
- От 1998-а се занимавам с хата-йога - в началото редовно, сега по-рядко. Като правя упражненията, изгарям калории, ям по-малко, чувствам се по-добре, по-бодър. През 2001 година, като бях в Турция,

за 55 дни отслабнах с 14 кг,

защото бях останал съвсем без пари. 15 години бях вегетарианец, но преди няколко месеца започнах да хапвам и месо. Мисля, че то помага на жизнеността ми. Без месо съм някак вял…

Венелин МИТЕВ

БЛИЦ

Фуат Гювен купи яхтата на Джеймс Бонд

Христо Димитров

Добре познатия в региона бизнесмен Фуат Гювен брой близо 5 милиона лева за да се сдобие със супер луксозна яхта „Бавария 50 Вижън”. Бижуто известно от филмите на Джеймс Бонд безспорно е една от най-скъпите лодки в България. Вижън" впечатлява с изключителна аеродинамичност, широк салон и 22,5-метрова мачта. Освен това луксозната лодка е с 3 спални и напълно оборудвана кухня. Цялата лодка е с допълнително тиково покритие

Такава яхта съвсем наскоро си купи и звездата на националния отбор Димитър Бербатов.

Гювен регистрира преди 10-ина дни луксозната яхта в хасковския КАТ. Веднага след това тя акостира на кея в Созопол, където турския бизнесмен смята да прекара приятни мигове пред летните месеци.

Inform,21.06.08

Градят мост за сътрудничество

Тонка ГОГОВА, наш човек в Турция

  • Журналисти от Кърджали посетиха Текирдаг и Истанбул

Вчера делегация от журналисти от Кърджали гостува на побратимената турска община Текирдаг и на голямата община Истанбул. Организатор на визитата е кметът инж. Хасан Азис. Гостите се срещнаха с кмета на Текирдаг Ахмед Айдън и представители на журналистическата колегия там. Целта на посещението е да се даде начало на сътрудничество между медиите от двете побратимени общини. По този начин ще се спомогне за взаимно опознаване и сближаване на жителите им.
На срещата главният редактор на “Нов живот” Иван Бунков предложи в турския град да гостува фотоизложбата “50 години “Нов живот”, която представя със снимки историята на Кърджалийския регион.
В замяна в Кърджали ще бъде показана фотоизложба на журналисти от Тегирдаг, която в момента е в Унгария.
Представителят на домакините Йозкан Дикме раздаде на гостите папки с предложения на свои идеи за съвместни проекти,носочени към взаимното опознаване. Кметът на Текирдаг предложи в Кърджали да бъде поставен знак за приятелството между двете общини. Хасан Азис прие идеята. Той заяви, че в Кърджали ще бъде наречен парк на името на турската община.
Журналистите размениха адреси и телефони.
В Истанбул кърджалийци имаха среща със зам.-генералния секретар на голяма община Истанбул, който ги запозна как се решават проблемите на мегаполиса, сред които комуникациите, незаконното строителство, сметосъбирането.
Журналистите разгледаха сградата на общината в Истанбул.

източник,сб 31 май 2008

И турски гигант поиска GSM 4

Турски гигант и родни телекоми са сред кандидатите за лиценз за четвърти мобилен оператор у нас. Вчера Комисията за регулиране на съобщенията официално обяви имената на 12-те кандидати, подали заявления за интерес към лиценза за радиочестотен спектър 2 x 5 MHz от обхват 1800 MHz. В четвъртък комисията трябваше да реши дали да даде лиценза на търг или конкурс, но отложи произнасянето си. Очаква се да има търг, който да започне от цена 38 млн. лв. Дванайсетте кандидати са турският мобилен оператор "Тюрксел", родните "Макс телеком" на Красимир Стойчев, "Кериър БГ", "Транс Телеком" на "Петрол", "Спектър Нет", "Хенди-тел", "Артланд", "Велосити - ИЮ", "Мобил Свят", "А и Т ИНК", Източна Телекомуникационна Компания и "Телко" АГ.

Inform
,31.05.08

Експерт по вина от Турция стана Сомелие на Европа на конкурса в София

Златна фиала от Панагюрското съкровище бе връчена на Иза Бал, признат за Сомелие на Европа на конкурс в София.

Престижното състезание за пръв път се организира в България от Българската Асоциация на Сомелиерите.

Финалистите премериха сили в Народния театър Иван Вазов. На сцената, където във всеки спектакъл дефилират илюзията и истината, представителите на Турция, Швейцария и Франция трябваше да познаят истината за сервираните напитки.


снимка Анна Георгиева

Изкуството на сомелието не се изчерпва с познанията за виното, което се дегустира в прозрачни бокали, но се разпростира и върху силните питиета, които обаче се сервират в непрозрачни чаши, за да не ги издаде цветът им.

Най-добре се справи с всички тестове турският сомелие Иза Бал, следван от швейцареца Паоло Бассо. Френският представител Ерик Звибел остана на трето място.

Иза Бал посвети наградата си на Балканите, през които виното се е разпространило по съвременния цвят.
В последните години културата на виното не е изключителна френска привилегия, което доказва и конкурсът в София. Престижни вина се предлагат както от традиционните европейски производители, сред които е България, така и от "екзотични" производители като Чили, Австралия и Южна Африка. Същото важи и за произхода на небцетата, които могат да ги оценят.

Любопитно е, че Турция е на средата между Иран и Гърция, където археолозите са открили най-древните следи от винификация на грозде в амфори, датирани от шестото хилядолетие преди Христа.

Цветът на виното не вълнува само сомелиетата и ценителите. Историци и антрополози дълги години тълкуваха загадъчния син цвят приписван на виното от Омир (море с цвят на вино), преди да се сетят, че гърците пиели божествената напитка силно разредена с вода.

Слава на Омир и на повишаващата се култура на виното, днес подобно нещо не може да се случи дори и в долнопробна балканска кръчма.

Inform,26.05.08

Десетки напират към НОИ в Кърджали, вадят документи

Турция призна трудовия стаж на изселниците ни

Установилите се в южната ни съседка след 1989 г. ще откупуват годините, които не им достигат за пенсия

ВИЛДАН БАЙРЯМОВА


Снимка: Авторът

Изселници в Турция винаги пристигат по родните си места в Кърджалийско, особено за отбелязване на знакови събития.

Районното управление „Социално осигуряване" в Кърджали е в поредната си обсада. От миналата седмица „двойни" граждани от Турция атакуват гишетата и пристигат направо от автогарата, разкриха пред „Монитор" служители.
Всяка сутрин поне 30-ина души подават молби, което предполага обработката на поне 500 такива за месец. Хората от опашките трескаво вадят документи за трудов стаж, натрупан от времето преди да се изселят в Турция и да получат гражданство там.
Напливът е резултат от приетите преди близо месец в Меджлиса законови промени за пенсионната реформа в южната ни съседка. Турският парламент е приел текст в закона, според който изселниците от България, установили се там след 1 януари 1989 г., могат да откупят годините, които не им достигат за пенсия.
Броят на онези, които ще се възползват от този закон, е огромен. Известно е, че „голямата екскурзия" от лятото на 1989 г. отнесе през Капитан Андреево 600 000 български турци, подложени преди това на насилствена смяна на рождените им имена. Впоследствие около 200 000 души се завърнаха в родината си. Но гражданство в Истанбул, Бурса, Измир, Текирдаг, Чорлу и други турски градове получиха над 400 000 нашенци. Същите вече притежават и съвременни български документи за самоличност, поради което ги наричат „двойни" граждани. В по-голямата си част те са хора, изселили се в трудоспособна възраст и с различни като продължителност стажове у нас. Трудовият им стаж в България обаче досега не се признаваше в Турция при пенсионирането. Според досегашното законодателство на съседите 20 г. работа бяха достатъчни за излизане в пенсия.
С поправката за регламентиране на доплащанията за стажа в Турция на хората с българско и турско гражданство им се дава възможност да си купят точки вместо стаж за всяка пропусната и досега непризнавана от турските власти година. Най-малко 50 000 души в пенсионна възраст ще трябва да доказват в Турция отработеното у нас след 18-годишна възраст.
Напрежението сред българските изселници по въпроса с признаването на стажовете им датира от миналата година. Акцията е на Федерацията на балканските изселници „Балгьоч". Тогава около 20 000 „двойни" граждани са поискали прехвърляне на българския трудов стаж в Турция. По неофициална информация след първото четене на законовите поправки още 17 000 души са подготвили документи. За да стане това, обаче е необходимо двустранно споразумение, което в момента ние нямаме с Турция. Вчера лидери на изселнически организации от Бурса поискаха лични срещи с шефката на НОИ в Кърджали Гергана Стоянова, за да обсъдят решението на проблема. Пред „Монитор" обаче тя заяви, че не може да коментира нищо, тъй като все още не е запозната с новия турски закон.
С влизането в сила на новия закон българските изселници ще трябва да плащат по 3 долара на ден за непризнаваните досега години от трудовия им стаж в България, заяви пред "Монитор" Зулфетин Хаджиоглу, председател на Федерацията на балканските турци с център Одрин. Това означава, че те ще си купуват българския стаж, ще го прибавят към отработеното време в Турция и така ще им се формират пенсиите, допълни той. По думите му от законовата поправка ще се ползват не повече от 2 на сто от изселниците, тъй като останалите продължават да работят.

Inform,21.05.08

След затварянето на родните фришопове

“Коч” вдига безмитен мол на границата

Турците ще правят магазини и на Лесово и Малко Търново

Красимира Славова

Турци отварят нова зона за безмитна търговия на границата с България. Компанията "Коч холдинг" обяви намеренията си няколко седмици след като българското правителство взе решение за затваряне на родните фришопове. Дъщерната фирма на "Коч" - "Сетур травъл", започва изграждането на нова зона при ГКПП Капъкуле - Капитан Андреево.

Досегашните фришопове ще бъдат премахнати, а върху освободените площи ще бъде изграден модерен комплекс за продажба на стоки, освободени от мито.
"Коч холдинг" поема безмитната търговия за 15 години напред. Това става по силата на договор, според който турската групировка получава правото да контролира фришоповете освен по границата с България и в граничните зони с Грузия, Сирия и Иран.
Чрез "Сетур травъл" компанията планира да стъпи скоро и на граничните контролнопропускателни пунктове при Хамзабейли и Дерекьой, които са срещуположни на Лесово и Малко Търново.
Други ще спечелят от затварянето на родните безмитни магазини, прогнозираха хора от бранша, след като управляващата коалиция взе това решение. Причина за него станаха критиките от страна на Европейската комисия към дейността на магазините. От Брюксел обаче заявиха, че никой не е натискал българското правителство да предприема подобна крачка.
У нас "Коч холдинг" държат бензиностанциите "Опет", но планират да продадат бизнеса си. Преди година те се разделиха и с веригата си магазини "Рамстор". Компанията бе кандидат за покупката на БТК.

standartnews>com,ВТОРНИК, 26 Февруари 2008

21-24.02.2008

ИФМОД и ИФТЕКС СОФИЯ 2008 От 21 до 24 февруари 2008 г. Интер Експо и Конгресен Център - София отново става домакин на организираното от МЕРИДИЕН – Турция изложение за турска мода и текстил ИФМОД и ИФТЕКС СОФИЯ 2008.

Експозицията цели разширяване и укрепване на бизнес контактите между българските и турските делови среди.

Редица водещи турски фирми ще представят най-новите си модели и колекции в следните продуктови категории : платове, аксесоари и материали за шивашката индустрия, мъжка и дамска конфекция, спортни облекла.

В рамките на програмата на IFMOD&IFTEX -SOFIA 2008 са предвидени редица събития и инициативи. Някои от най-известните български манекенки ще дефилират на модния подиум, предсавяйки най-новите тенденции от модата на Турция.

Очаква се изложението да бъде посетено от представители на браншовите организации, бизнеса и много граждани, любители на модата.

bulgarreklama>com