Аз съм турчин, но български гражданин и България е моят роден край.

Сунай Чалъков

08 октомври 2008, 17:10

Венелин Митев

Плакал съм в чужбина, докато слушам “Моя страна, моя България”, споделя популярният изпълнител
Сунай Чалъков е роден през 1973 г. в Русе. През 1993 г. прави своя дебют в музиката, а през 1996 г. грабва първата награда на фестивала „Златният Орфей” за млад изпълнител. Следват многобройни участия в наши и международни фестивали, където печели различни отличия. През 2000 г. издава първия си албум „Карма карашък” (“Пълна бъркотия”), в който включва любими български, турски, италиански и английски песни. През 2006 г. на музикалния пазар се появява вторият му албум „Лейлим Лей”, в който изпълнява най-популярните и харесвани турски песни в България. В момента е солист на Ансамбъла на Българска армия.

“Световната практика е показала, че конкурси от рода на “Мюзик айдъл”, “Пей с мен”, “Аз пея в “Ку-ку бенд” и други подобни не изкарват певци. Всичко в тях се прави заради sms-ите, за да вземат парите на хората.

- Ще участваш ли в конкурса на “Евровизия”?
- Да, с композитора Александър Кипров само за една седмица направихме песен с попзвучене и с малко етно. Тя се казва “Нещо лудо”.

- На какъв език пееш?
- На български, но ако Господ е рекъл да се класирам, тогава ще я направя и на английски. Макар че в Москва повече биха оценили българския вариант.

- В репертоара си имаш най-различни жанрове - естрада, попфолк, етно, стари градски шлагери, турски популярни парчета, както и народни песни. Откъде у теб, турчина, дойде любовта към българския фолклор?
- Във фолклора се влюбих покрай народната певица Радка Радева, която живееше с една моя леля и през 80-те години беше популярна в Русенския край. Първата песен, която научих от нея, беше „Имала майка едно ми чедо Никола”, написана от композитора Димитър Янев от Благоевград. Бях още съвсем малък – във втори-трети клас, но тя ме поощряваше да пея. Една от целите ми занапред е да направя цял албум с народни песни.

- Да станеш певец ли беше детската ти мечта?
- Не, във втори клас започнах да играя футбол, след което влязох в спортна паралелка, а после и в спортното училище.

Бях вратар на „Дунав” и „Локомотив”- Русе,

даже имах медали от футболни първенства.

- Защо изостави футбола, какво се случи, та избра вместо него сцената също като Хулио Иглесиас?
- Иглесиас също е бил вратар – в “Реал”-Мадрид, но тежка автомобилна катастрофа и три години в гипс го принуждават да направи коренен прелом в живота си. Причината при мен беше, че се сбих с един масажист на отбора, който непрекъснато ме обиждаше, че съм турчин. После отидох в казармата. Там, за да оцелея като футболист, трябваше да ме вземат в спортната рота, каквато беше практиката в ония години, но мен не ме уредиха. А след казармата вече нямах никакво желание за футбол.

- И реши да станеш певец?
- Веднъж, докато бях караул в казармата, чух по радиото предаването на Христина Белчева „Хит купон”. Помолих да ме пуснат в отпуск за 24 часа, записах демо на една моя песен, изпратих я до радиото, но не получих отговор. Аз обаче не се отчаях. Като се върнах от казармата, през декември 1993-а, записах една друга песен – „Чудак” на Георги Христов, който по това време ми беше кумир, хванах влака от Русе и на сутринта в 6, 30 бях в Радиото… След това участвах в „Хит минус едно” на Кирил Ампов и в „Бисер Киров шоу” и в други телевизионни и радиопредавания. Така започнах.

- Спомена името на Георги Христов, който е абсолютен професионалист. Той как те прие?
- Месец, след като дебютирах в радиото, навръх рождения му ден, той беше специален гост в студиото на „Хит”. Тогава му пуснаха моя запис. Той се трогна, похвали ме, но веднага ми отправи пожелание да не го имитирам, а да намеря себе си. И беше абсолютно прав. После Христина Белчева ме запозна с Димитър Гетов, който ме пое в свои ръце и ме убеди да дойда в София.

- През 1996-а печелиш първата награда на “Златният Орфей” за млад изпълнител. Защо след попзвученето в началото на кариерата си премина към етно и попфолк?
- Вкусовете се менят.
В момента подготвям албум с 15 авторски песни, които ще бъдат поп етно фолк. Наричам го така, защото в него има елементи на етното, без обаче да е попфолк. Реших да е нещо средно между поп и попфолк, за да мога да оцелявам. Ако правя само типична естрада, означава да си стоя вкъщи, при положение че не съм от старото поколение изпълнители, които си имат своята публика и ги канят по участия. Два пъти се представях на “Пирин фолк” в Банско и веднъж на “Македония фолк” в Благоевград.

- Втория път на “Пирин фолк” се яви с песента на Тончо Русев “Ти нагоре, аз надолу”. Ти ли го помоли или той ти предложи да направите това парче? Питам, защото знам той колко внимателно избира изпълнителите на негови песни.
- Тончо е следял изявите ми и един ден ми се обади по телефона и ми предложи да участваме във фестивала. Много се радвам, че песента спечели най-важната за мен награда – на публиката. Безкрайно съм благодарен на Тончо Русев за това, че винаги ме е насърчавал и ме е зареждал с положителна енергия. Благодарение на него преодолявах

смачканото ми самочувствие, като гледам на екран разни силиконки.

В новия ми албум ще включа две негови песни – “Роден край” и “Раздяла”.

- Роден край… Какво е за теб България?
- Аз съм турчин, но български гражданин и България е моят роден край. Турция е хубава страна, но не ми е родина. Бил съм там на два пъти за по 7-8-9 месеца.

- Не можа ли да пробиеш там, защо не върна?
- Защото тогава, през 2000 година, бях в един много тежък за мен период. Няколко души ми бяха обещали, че ще ме запознаят с разни хора и ще ми помогнат да започна работа в Бодрум, Кушадасъ, Истанбул, но нищо не стана. Там трябва да имаш минимум 100 000 долара, за да можеш да издадеш продукт, а композиторите взимат по 15-20 хиляди долара за песен. Пях само десетина пъти и реших да се върна.

- Песните в албума ти “Лейлим Лей” са доста различни по стил от попмузиката, която прави най-известният певец в Турция Таркан. Не рискуваш ли, като не залагаш на модерната музика, а на едно съвсем друго звучене?
- Моите песни са в стил “арабеск”. Много често пътувам из България и съм забелязал, че турците у нас харесват по-старите песни, които са точно в този стил. Те са много хубави и като текстове, и като аранжименти и силно въздействат върху хората, докато

попмузиката, която прави Таркан, се харесва на по-малък кръг почитатели.

В “Лейлим Лей” се разказва за един млад човек, който от години не се е прибирал в родния си край, където е оставил спомените и любимата си, но за негово щастие я намира.
- У нас звучат сръбски, гръцки и всякакви други песни, а турски почти не. Дразни ли те това?
- Дразни ме, разбира се, че българският слушател има кофти отношение специално към турските песни, но си давам сметка, че това е заради историята.

- Какви песни никога не би изпял?
- Чалга! Макар че мога да я пея много добре.

Крайно време е да спре промиването на мозъците на хората с чалга!

Това не е нашата музика! Аз съм турчин, но милея за български песни. Като ходех в Турция, много често съм си пускал “Моя страна, моя България” на Емил Димитров и съм плакал, като я слушам. От много години насам всеки мой концерт завършвам с тази песен.

- Имал ли си гафове на сцената?
- През май 1995 година пеех в едно заведение в Камчия, на брега на морето, и един мой приятел спасител ме накара да направя задно салто – нещо, което съм правил много пъти преди това, включително и в предаването “Хит минус едно”. Но точно в този момент до мен се приближи едно танцуващо момиче и аз - прас на цимента!

Като дойдох в съзнание, всичко около мен беше в кръв.

Зашиха ме. Мислех, че всичко се е разминало, но през 2004-а си направих ядрено-магнитен резонанс и се видя, че има притискане на две места. Два прешлена бяха излезли от нормалното си положение и притискаха гръбначния мозък. Извадиха двата хрущяла и ми направиха две титанови пластини на същите места. След година пластините се капсуловат и стават като истински хрущяли. Ако сега ми направят снимка, никой няма да види, че имам желязо във врата си.

- Сигурно ще разочароваме много от твоите фенки, че си женен. Би ли казал няколко думи за нежната си половинка?
- Със Сюзан се запознахме на един мой концерт през 2003-а. Заради нея напуснах София и отидох да живея във Варна, защото там й оставаше да учи още една година. Пак във Варна през септември 2005-а направихме сватбата. Имаме си дъщеричка на година и два месеца, която се казва Белиз.

- След като се отказа от футбола, съвсем ли изостави спорта?
- От 1998-а се занимавам с хата-йога - в началото редовно, сега по-рядко. Като правя упражненията, изгарям калории, ям по-малко, чувствам се по-добре, по-бодър. През 2001 година, като бях в Турция,

за 55 дни отслабнах с 14 кг,

защото бях останал съвсем без пари. 15 години бях вегетарианец, но преди няколко месеца започнах да хапвам и месо. Мисля, че то помага на жизнеността ми. Без месо съм някак вял…

Венелин МИТЕВ

БЛИЦ

Фуат Гювен купи яхтата на Джеймс Бонд

Христо Димитров

Добре познатия в региона бизнесмен Фуат Гювен брой близо 5 милиона лева за да се сдобие със супер луксозна яхта „Бавария 50 Вижън”. Бижуто известно от филмите на Джеймс Бонд безспорно е една от най-скъпите лодки в България. Вижън" впечатлява с изключителна аеродинамичност, широк салон и 22,5-метрова мачта. Освен това луксозната лодка е с 3 спални и напълно оборудвана кухня. Цялата лодка е с допълнително тиково покритие

Такава яхта съвсем наскоро си купи и звездата на националния отбор Димитър Бербатов.

Гювен регистрира преди 10-ина дни луксозната яхта в хасковския КАТ. Веднага след това тя акостира на кея в Созопол, където турския бизнесмен смята да прекара приятни мигове пред летните месеци.

Inform,21.06.08

Ахмед Юсеин: Наказание за магистратите, провалили делото за Възродителния процес

Да затворим страницата с преименуването на турците и да я пратим в учебниците по история. Не бива да се забравя, че хора бяха изтезавани заради имената им, категоричен е депутатът Юсеин.

Ахмед Юсеин е зам.председател на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията. Депутат от ДПС в 38-то, 39-то и 40-то народно събрание. Автор е на няколко поправки на Закона за репресираните от тоталитарния режим. На 7-та Национална конференция на ДПС през 2003 г. предложи съдът в Хага и Карла Делпонте да поемат делото за Възродителния процес.

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Юсеин, все повече се налага тезата, че възродителният процес трябва да влезне в учебниците по история, но самото дело за преименуването е зациклило от години и поради изтичане на давностния срок може да няма осъдени. Каква е позицията ви по тази тема?

- Асимилационният акт на режима на Живков срещу някои малцинства трябва да влезне в учебниците по история категорично. Даже сме закъснели. За това вина имат и историците, които сякаш се страхуват да бръкнат в тази рана и да я опишат. Децата трябва да знаят как са сменяни имената, кой е измислил и провел тази лудост, но и как виновниците са наказани от правосъдната система. Тук се сблъскваме с факта, че това значимо дело е пред провал.

Преди година прокурорът Първанов беше поканен в

парламентарната "Комисия по правата на човека и вероизповеданията" по настояване на ДПС. Поводът беше искане на Парламентарната асамблея на съвета на Европа в Страсбург да предоставим информация до къде е стигнало въпросното дело, има ли осъдени, какви са обществените настрония и историческа справка за преименуването на турците от комунистическия режим на Живков. Група политзатворници са подали жалба в Съвета на Европа срещу неефективната съдебна система в България и спряното дело. Този протест стана повод Страсбург да изпрати у нас м.г. свой представитнел - Хана Северинсен. Тя е констатирала, че разследването е блокирано, няма осъдени, а институциите бездействат.

- Каква е ролята на политическия елит за това забавяне?

- Говорейки за преименуването на българските турци, не трябва да премълчаваме и един тревожен факт. Целият политнически елит и институциите в България се държат като щраус, заровил главата си в пясъка. Ни чули, ни видели, че едно от най-мащабните съдебни дела на 20-ти век се проваля. Крайно грешно е Възродителният процес да се представя като тема и проблем само на ДПС и турците. Питам, защо политиците, демократи и правозащитници, мълчат. Щом има накърнени човешки права, то това трябва да е проблем на всички демократи, независимо от кой политически спектър са. Безспорен факт е, че освен ДПС, няма друга политическа сила, правозащитна организация или институция, която да е провела срещи с прокурори и съдии, да е предприела действия, за да се изчисти това тъмно петно от името на България.

- В обществото витаят съмнения, че провалът на делото е договорена сделка между коалиционните пратньори БСП и ДПС?

- Това е абсурдна теза. За сделка и дума не може да става. Никой в ДПС не може да търгува и спазарява страданията и репресиите на турския етнос. Още повече, че нашият председател и част от ръководството на партията са лежали в затворите, имали са преки контакти с репресираните, споделяли са съдбата им. Критикуват ни, но с какви средства трябва да действаме - да затваряме пътища, да вдигаме бунтове, да правим демонстрации и т.н.?

В управлението на страната ДПС участва заради вота на избирателите, които ни посочиха като трета сила. Що се отнася до БСП, искам да вярвам, че са реформирана левица от европейски тип, която ще намери сили и политическа воля да се разграничи от престъпниците, извършили преименуването на турците и да ни подкрепи в търсенето на справедливост.

- Ахмед Доган бе категоричен, че за престъпления срещу човечеството давност не може да има. Какъв е този давностен срок, с който прокуратурата иска да се оправдае?

- Точни са думите на г-н Ахмед Доган - за престъпления срещу хората давностен срок не може да има. Опитите да внушат някакви срокове от 20 или не знам колко си години, е просто пълно нежелание да има процес и да си измият ръцете. Нацистки престъпници, укривали се близо половин век, бяха съдени през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век във Франция и Италия. Садам Хюсеин получи присъда за масови убийства, станали преди повече от 20 години. Хага продължава да издирва военнопрестъпниците от Сърбия, но в България съдебната система си има алиби - давностен срок. Ако изтече, ще е по нейна вина и нехайство.

На 7-та конференция на ДПС през 2003 г. аз направих предложението Възродителният процес да бъде поет от съда в Хага, а Карла Делпонте да прави разследването. Но след това някои медии и политици ни нападнаха, че проблемът е вътрешен и можем да си го решим в България, да не злепоставяме страната. Но фактите показват, че политическата ни класа и съдебната система не са в състояние да въздадат справедливост. Затова вероятно ще се търсят и други ефективни пътища.

- Вие следите делото срещу възродителите от самото начало. Как се стигна до тази 17-годишна безплодна одисея?

- Разследването на престъпленията по време на Възродителния процес започна още през 1990 г. с отделяне на материалите по случая от прословутото дело N 1. През следващата година Прокуратурата на въоръжените сили повдигна обвинения срещу Тодор Живков, ген. Димитър Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински по чл.162, ал.1 от НК, за проповядване и подбуждане на расова и верска вражда. През 1993 г. прокуратурата се отказа от това обвинение и отправи ново по чл. 387, ал.2. До сега делото близо 10 пъти е спирано и възобновявано, връщано за доразследване, прехвърляно по компетентност между отделни нива в системата на прокуратурата. От него са отделени и образувани други 5 дела. Голямото зацикляне стана през февруари 1995 г. Военната колегия на Върховния съд връща делото за ново разследване, с изричното указание да бъдат разпитани всички лица, които имат отношение към репресиите през периода 1984-1989 г. Това, на практика, е абсурдно изискване, защото реално става дума за призоваване не на стотици, а на хиляди свидетели.

Есента на 1998 г. делото е прекратено срещу Живков и Димитър Стоянов, поради смъртта им. По-късно е спряно наказателното преследване и срещу Георги Атанасов, но през януари 2001 г. бившият премиер на страната отново е привлечен като обвиняем. С помощта и на Република Турция са установени и разпитани 312 свидетели, но все още съдебните органи не са установили точните адреси на 126 лица, за да дадат показания. На този етап становището на Главна прокуратура е, че делото, което сега е под N II-048, ще бъде възобновено след като се съберат необходимите доказателствени материали и по преценка на прокурора, който го наблюдава.

- Излиза, че отговорността се прехвърля между прокуратура, следствие и съд с институционални хватки. Според Вас, основателен ли е мотивът на магистратите, заради 126 неоткрити свидетели, да се блокира важно дело?

- Това оправдание е несериозно. Тежко репресираните по този процес са около 1300 човека. 517 от тях са лежали в лагера на о.Белене, знаят се поименно, публикувани са в Държавен вестник, признати са за репресирани. Известни са и политическите затворници с присъди. Над 300 пострадали са разпитани. Много от тях пристигнаха чак от най-южните райони на Труция, на собствени разноски, с надежда за справедливост. В Държавен вестник може да се намери и прословутият Указ 1313, с който БКП и Живков раздадоха официално държавни награди на близо 200 отличници, провели възродитерлния процес. В отделните райони на страната се знае кой служител на МВР и БКП е вършил изстъпления и си е превишавал правата, кой е издавал заповеди за насилие, кой е наредил на 26 януари 1984 г. армията и воена техника да бъдат пратени за потушаване на мирна демонстрация в Момчлиград. Установен факт е, че близо 40 процента от изпратените по затворите в Белене от кърджалйски окръг са от района на Бенковски и Кирково. Но това не е защото там са живели най-големите противници на комунизма, а местният началник на МВР се е престаравал. За дреболии е прекършвал човешки съдби, за да получи нашивки и награди. Публична тайна са и имената на голяма част от физическите извършители на убийствата по време на бунтовете през 1984 - 1989 г. Единият е избягал чак в САЩ, друг се е скрил в смолянско село, трети е жив и здрав, разхожда се из улиците, признава пред хората, че е убиец, но никой не иска да го съди. Българите трябва да знаят, че за репресиите по време на този процес, държавата е изплатила милиони компенсации и обещетения на пострадалите. Близо 2 мил. годишно харчим като добавки към пенсиите на малтретираните турци, вместо да отидат за образование и здравеопазване. Излиза, че преди 20 години една комунистическа върхушка си е направила експеримент, а сега всеки данъкоплатец трябва да плаща безобразията им. Но само прокуратурата и съдът не знаят тези факти, не са им достатъчни и се оправдават с изчезнали свидетели, някои от които вече може да са и покойници. Това е абсурдно и цинично, това е отказ от правосъдие. Пак повтарям, че провалът на това дело не е проблем на турците и на ДПС, а на нацията. Аз не мога да кажа на децата си: "Българите направиха това зло, мразете ги". Не мога да хвърля вината на целия народ, след като при възродителите имаше и турци. Много българи ни съчустваха и страдаха с нас. Те не трябва да носят срама и петното. Затова е наложително да се отсеят конкретните виновници.

- Кой има интерес да няма присъди срещу архитектите и реализаторите на Възродителния процес?

- На първо място политическият елит от целия спектър. Той 17 години нагло демонстрира неангажираност към тази тема. Това поведение рефлектира и върху правораздавателната система. Но и обществото изглежда не е готово да поиска справедливост.

- Справедливостта, която търсите, не е ли вече доста закъсняла? От какви присъди имат нужда обществото и жертвите на комунистическата асимилация?

- Справедливостта никога не може да е закъсняла, за нея няма давност. Категорично става въпрос за морално възмездие, за морални присъди. Да се знаят имената на конкретните виновници - от най-висшите етажи на държавата, до селата. Никой няма намерение те да бъдат изтезавани, пращани по каторги и затвори, да им се налагат финансови санкции. В интерес на истината, много от възродителите, които са известни на обществото, повече от 20 години живеят в страх и напрежение от това, което са вършили. Ходят по улиците с гузна съвест, че могат да бъдат разпознати. Оставени на свобода, те са изтърпяли присъдите си и това е наказанието, което им е отредило времето. Но това не означава, че правосъдната ни система трябва да е безмълвна. Присъди трябва да има и тогава, най-после, да затворим страницата "Възродителен процес" и да я пратим в учебниците по история.

- Липсата на присъди срещу възродителите Ви създаде проблеми с изселниците в Турция. Организации на политзатворници и лагеристи твърдят, че не вярват на ДПС и тръгнаха сами да търсят справедливост в Страсбург и Брюксел.

- С репресираните изселници в Турция сме имали много срещи и разговори. ДПС организира и срещата им в София с главния прокурор Филчев, знаят какво сме направили по темата до този момент. Но най-железният им аргумент е, че осъдени възродители няма. Затова те предприеха самостоятелни действия и търсят справедливост чрез институциите в Европа. Уморили са се да чакат и да вярват на обещания, а това им поведение е обяснимо. Много от тях живеят с представите от времето на Тодор Живков, когато управляващите можеха да привикат всеки прокурор и съдия и да им наложат каква присъда да постоновят. Някои от изселниците в Турция смятат, че след като ДПС от 7 години е в управлението на страната и има власт, може да командва и съдебната система.

Освен това, ние не сме съгласни и с някои тяхни констатации и претенции, които са изнесли пред Съвета на Европа. Например, че в България е имало етнически геноцид спрямо турците, че в лагерите и затворите поголовно са избивани хора, а репресираните - не са реабилитирани политически и не са получили обезщетения. Недоволни са и от размера на обезщетенията и допълненията към пенсиите. Но истината е, че законът е един за всички пострадали от комунизма, колкото получава бай Иван, толкова и за Ахмед. Не можем да делим хората.

- За ДПС е деликатно да бъде в ролята на обществен защитник по темата за Възродителния процес, защото допусна в редиците си и хора, утвърждавали политиката на БКП и провеждали асимилацията?

- Има истина в тези обвинения, но след голямата екскурзия през лятото на 1989 г. част от турската интелигенция напусна страната. Ние нямахме подготвени кадри, а искахме да участваме адекватно в управлението на регионите и страната. Това наложи определени компромиси. Но принципно, позициите ни са ясни - ако магистратите открият и в нашите редици възродители, ние няма да отворим чадър върху тях, нека бъдат съдени.

- Започна отварянето на досиетата на бившата Държавна сигурност. Очаквате ли от този архив да излезнат факти, които да поставят в нова светлина делото за преименуването?

- Очаквам да има интересни разкрития и затова ДПС беше сред инициаторите на Закона за досиетата. Обществото, например, не знае цялата истина за т. нар. терористични актове на гарата в Пловдив, Буново и др. Известни са ни официалните версии на комунистическата власт. Сигурно ще изплуват и имена на много турци, които са донасяли на Държавна сигурност и са правили кариера, за сметка на свои близки и роднини. Но поколенията трябва да знаят истината и ние не се страхуваме от нея.

- Главният прокурор Борис Влечев се закани да има наказания и дела срещу магистрати, бавели дела. Ще поискате ли наказания и срещу работещите по това дело?

- Борис Велчев, на този етап, показва нов, принципен стил на работа и ако е верен на него, трябва сам да поиска имената на магистратите, виновни за провала на това дело и да ги предложи за наказания. Разследването трябва да вземе под личен контрол и да съдейства за бързото му приключване. Ако забрави да изпълни дълга си, ДПС и репресираните ще му напомнят с необходимата категоричност кои са виновните.

Inform,09.06.08

Ердоан убит и захвърлен в клозета от доведения си дядо

Окръжната прокуратура в Разград повдигна обвинение срещу 71-годишния Емин Исмаилов от село Лудогорци за убийството на 8-годишния Ердоан, чието тяло беше открито в тоалетна на село Лудогорци.

Еминов признал за убийството на момчето, като разследващите открили и предполагаемото оръжие на убийството – нож.

По думите на окръжния прокурор на Разград Огнян Дамянов, при разпита обвиняемият не отрекъл извършеното престъпление.

Обясненията, които е дал, не съдействали в пълна степен за разкриване на престъплението.

Дамянов съобщи, че мотивите, които Еминов изтъкнал, са абсурдни и не пожела да ги коментира.

Мъжът е задържан за 48 часа, а прокуратурата ще поиска постоянна мярка "задържане под стража".

Емин Исмаилов не страда от психично заболяване, сочи психиатричната експертиза.

В същата тоалетна бяха открити и човешки череп и кости, за които се предполага, че са на по-големия син на Исмаилов. Предстои ДНК експертиза, която ще отнеме поне месец.

Inform,04.06.08

Градят мост за сътрудничество

Тонка ГОГОВА, наш човек в Турция

• Журналисти от Кърджали посетиха Текирдаг и Истанбул

Вчера делегация от журналисти от Кърджали гостува на побратимената турска община Текирдаг и на голямата община Истанбул. Организатор на визитата е кметът инж. Хасан Азис. Гостите се срещнаха с кмета на Текирдаг Ахмед Айдън и представители на журналистическата колегия там. Целта на посещението е да се даде начало на сътрудничество между медиите от двете побратимени общини. По този начин ще се спомогне за взаимно опознаване и сближаване на жителите им.
На срещата главният редактор на “Нов живот” Иван Бунков предложи в турския град да гостува фотоизложбата “50 години “Нов живот”, която представя със снимки историята на Кърджалийския регион.
В замяна в Кърджали ще бъде показана фотоизложба на журналисти от Тегирдаг, която в момента е в Унгария.
Представителят на домакините Йозкан Дикме раздаде на гостите папки с предложения на свои идеи за съвместни проекти,носочени към взаимното опознаване. Кметът на Текирдаг предложи в Кърджали да бъде поставен знак за приятелството между двете общини. Хасан Азис прие идеята. Той заяви, че в Кърджали ще бъде наречен парк на името на турската община.
Журналистите размениха адреси и телефони.
В Истанбул кърджалийци имаха среща със зам.-генералния секретар на голяма община Истанбул, който ги запозна как се решават проблемите на мегаполиса, сред които комуникациите, незаконното строителство, сметосъбирането.
Журналистите разгледаха сградата на общината в Истанбул.

източник,сб 31 май 2008

И турски гигант поиска GSM 4

Турски гигант и родни телекоми са сред кандидатите за лиценз за четвърти мобилен оператор у нас. Вчера Комисията за регулиране на съобщенията официално обяви имената на 12-те кандидати, подали заявления за интерес към лиценза за радиочестотен спектър 2 x 5 MHz от обхват 1800 MHz. В четвъртък комисията трябваше да реши дали да даде лиценза на търг или конкурс, но отложи произнасянето си. Очаква се да има търг, който да започне от цена 38 млн. лв. Дванайсетте кандидати са турският мобилен оператор "Тюрксел", родните "Макс телеком" на Красимир Стойчев, "Кериър БГ", "Транс Телеком" на "Петрол", "Спектър Нет", "Хенди-тел", "Артланд", "Велосити - ИЮ", "Мобил Свят", "А и Т ИНК", Източна Телекомуникационна Компания и "Телко" АГ.

Inform,31.05.08

МИСТЕРИИ

ГРОБ ПРЕДПАЗВА ОТ КУРШУМИ

---

Болни деца спят край могилата на Хасан баба, за да оздравеят

Хиляди алиани от страната почетоха паметта на светеца Хасан баба край гроба му (текето) в кърджалийското село Бащино. Традицията датира от ХV век насам. Касапи гътнаха два бивола, а баш готвачите приготвиха пилаф с 200 кила ориз. Ако животното е женско, то не трябва да бъде заплодено, обясняват организаторите на събора. Убийството му се счита за грях.

Местните принесли веднъж в жертва не бивол или биволица, а вол. Аллах веднага ги наказал. Пратил им порой, бастисал реколтата и стоката им. Споменът се предава от поколение на поколение. Спазваме си адета. Затова природните бедствия ни отминават, хвалят се хората. Тази година градушка удари съседните села. Унищожи всичко, що земята беше родила. Нас обаче ни подмина, твърдят те.
Според преданието Хасан е брат на Осман баба, друг голям мюсюлмански светец. Неговият гроб се намира край Тракиец, също свещено място. Арабски надпис гласи, че той е водил джамаат (последователи) от бедни овчари. Бил приятел с "рум милети" - така турците наричали християните. Двамата братя по едно и също време градили текетата си, за да помагат и от отвъдното на следовниците си.
Хасан баба е един от 40-те светци, тачени от местните алиани. Имал 12 помощници. Двама от тях са погребани в двора. Близка до него била и Къз баба. Нейният гроб е най-таченият в некропола, обграждащ Хасан баба текеси. Старецът е почитан и от турците-сунити. В Бащино се смятат за потомци на светеца. Това направление в страната се дели на два клона.
Едните са "бабаити", потомци на Осман баба в Южна България, сред които са и част от кърджалийските алиани. Другите населяват Североизточна България и се смятат за наследници на Демир баба, твърдят посветени.
Гробът на Хасан баба е лековито място. На това мнение са и алиевити, и сунити. Тачат го заради особената милост на светеца към невръстните. Ритуалът е прост, но трябва да се спазват точно определени ишарети. Болните деца се донасят три пъти в текето. Полагат се да заспят в края на гроба, при краката на чудотвореца. Коли се добиче, прави се курбан за изцелението им.
Синът ми Мехмед се роди недоносен в осмия месец, малко над две кила. Позакрепиха го в кувьоз, ама не му потръгна на детето, разказва първескинята Фатме Аден. До четвъртата му годинка бе нито между живите, нито между мъртвите. Луднахме всички. Докторите веднъж кажат едно, друг път друго. Бабите тайничко го водят по знахарки и баячки. Файда йок! Един ходжа ни даде съвет да не правим опит за второ дете, докато Мехмедчо не оцелее поне до седмата си година. В противен случай да не се надяваме на потомство. Върху рода ни имало тежко проклятие, което трябвало да изкупим със страданията си, реди препатилата жена.
Фатма и мъжът й са от другата "страна" на вярващите мюсюлмани, които много-много не се долюбват с алиевитите. Един казълбашки духовник обаче им разказал за чудесата, които върши покровителят на деца Хасан баба. Ортодоксалните мюсюлмани пряко убежденията си изпълнили задължителните ритуали край Бащино.
Детето преспало три пъти в краката на светеца.
Сетне заколили овца, а курбанът раздали на бедните. Старейшина им дал акъл за последно: Изпълнихте всичко дотук, както повеляват законите. Остава само да се молите и искрено да вярвате в изцерението на отрочето си. Всичко останало е в ръцете на Хасан баба.
Само след седмица Мехмед зачерви бузки. Отвори му се кралимарковски апетит. За първи път излезе да си играе с другите деца на двора, разказва все още сащисаната майка.
Празникът започва в петък с ритуалното жертвоприношение. Най-напред се отделя черният дроб на бивола. Касапинът разделя на равни части все още топлата карантия. Хлапетата чакат своя дял, колячът дава на всяко по къс сурово месо. Децата отнасят парченцата по домовете си, изпичат ги на жар и ги изяждат. Вярват, че така ще израснат силни и здрави като бивола и ще бъдат закриляни от светеца.
Част от месото на жертвеното добиче се разпределя между селяните. Всеки плаща по кило-две, за да си го сготви у дома. Поверието гласи, че хората си "купуват" здраве за семейството. Хасан баба се смята и за покровител на младежите, обяснява един от местните тамади.
Пръст от гроба му, зашита в муска, се носи от аскерите в казармата, за да ги предпазва от куршуми.
Но най-голям дикиш хваща при тези, които отиват на война.
Като полуизолирана общност алианите не са от най-разговорливите. Но това не им пречи да бъдат по християнски отворени към болката на всеки. Под сурдинка се разказва, че двама наши рейнджъри, преди да заминат за мисията си в Ирак, посетили текето. Научили незнайно откъде и как, че амулет ще ги закриля в трудния им път. Местен духовник благословил офицерите, дал им необходимите такъми, като им казал да ги свалят от вратовете си, само когато се къпят. Иначе целите им тела ще се превърнат в "ахилесови пети". Мъжете изпълнили указанията. На тазгодишното мае видяхме двама - едни такива загорели, освирепели, със странни погледи. От километър си личи, че очите им са видели много ужас. Целунаха ръка на старейшината, похапнаха си пилаф. С никого дума не размениха и отпрашиха с един джип в неизвестна посока, спомня си възрастен бащинец.
Докато нашите доброволци в Ирак остават анонимни, съвсем автентично звучи разказа на Хикмет Бекир. Служих в Анадола. Там изпращат децата на изселниците. Като назидание за това, че са се родили в България. Преди да замина войник, бащата ми сложи на шията малка кожена кесийка. Каза ми: Сине, тука ти е силата, тука ти е закрилата! В нея има пръст от гроба на Хасан баба.
Да пазиш муската като зениците на очите си, за да се видим пак живи и здрави!
Не вярвам в подобни бабини деветини, все пак съм млад човек. Но можеш ли да застанеш срещу бащината заръка. Една вечер кюрди нападнаха поста ни. Най-верният ми аркадаш го простреляха в гърлото, други двама загинаха от олово право в сърцето. Виждах трасиращите куршуми как летят право към мен, а някаква невидима сила ги отклонява в друга посока. От касапницата се отървах само с няколко леки драскотини по ръката и бедрото. Едва когато се прибрах в поделението си спомних за съвета на татко. Ето защо днес съм на маето. Идвам чак от Измир.
В петък вечер, след като биволите са разфасовани, поклонниците се събират за обща молитва. Тя е само за посветени. Хора извън общността (джема) не се допускат. Богомолците се отправят към текето. Пред прага му всеки се събува. Вътре се пипа последователно началото, средата и края на гроба. Вярващите застават на колене. Отправят молитва за здраве и берекет. Някои оставят и дарове. Гробът на Хасан баба е дълъг към 4 метра. Покрит е със зелено сукно. Украсен е по периферията си с изкуствени цветя. По стените на текето са разположени портрети на Хазрети Али, зетят на пророка Мохамед, когото алианите тачат най-много. Има и изображения на 12-те шиитски имами, сподвижници на светията.

Кърджали,
Георги АНДОНОВ

ДОСИЕ
- Мистериозен гроб в най-близкото до Кърджали село Резбарци привлича и християни, и мюсюлмани от цяла България. С една-единствена надежда - болестта да остане тук. Тайнственото място помага най-вече на отписани от доктори и ходжи деца. За лечебните му свойства от столетия насам се носят легенди. Най-спряганата хипотеза е за "Папаз мезаръ", сиреч - попски гроб. Патриотично настроени люде отиват и по-далеч. Възползват се от белите полета в историята и твърдят, че на това място е погребан патриарх Евтимий.
- Тюрбето на Данлъ Али баба край кърджалийското село Брош от 800 години също помага на хора с проблеми от цялата страна. Гробът на казълбашкия светец цери най-вече бездетни жени. В алианския храм вярващите палят лоени свещи в четвъртък и неделя. Почитат Али, зетят на Мохамед, заради прогресивните му идеи. "Кабул!", сиреч "Приет си!", е техният поздрав на древния им език. Святото място според тях лекува страдалци от всички религии. Стига да се уповават на Всевишния. Сакралното място се нарича "Себап мезар". Върху него се полага недъгавото бебе. Развива се от пелените. Оставя се голичко. Жената, която го е донесла, бързо се скрива. Изчаква. Ако новороденото проплаче, това е знак, че ще оздравее.
- Всяка година в нощта срещу 6 май (Гергьовден) към родопската местност Дамбала се стичат хиляди мюсюлмани, християни, помаци и роми от цялата страна. Според легендата бликащият там извор веднъж в годината става лековит и цери парализи, екземи, безсъние, рани, заболявания на очите, мигрена, заекване и още куп телесни страдания. "Водата добива вълшебна сила, защото в тази свята за нас нощ е големият празник на Хъдърлез, нашият светец и баща", твърдят казълбашите. От прастари времена стъкленици с живителната течност се изпращали чак в Родосто, Цариград, Анадола и Бурса за лек на отдавна изселили се турци."
- На 4 км от Албена близо до село Оброчище всяко лято късно след полунощ над местността “Кара тепе” местните жители виждат странни светлини. Никой не знае дали те идват от НЛО, или се дължат на някаква странна аура. Хората вярват, че районът е силно енергиен, защото край селото се намира стар дервишки манастир - текето “Ак Язълъ баба”. В текето се съхраняват мощите на светец. Мюсюлмани и християни обаче спорят дали това са останките на покровителя на животните - свети Атанас, или на Ак Язълъ баба. На двора на текето расте и уникално дърво - близо 500-годишна черница. Който върже от себе си нещо на клоните й, желанието му непременно се сбъдва.

В: ШОУ, №43, 27 окт. 2005, с. 53