Българските турци търсят трибуна в интернет

Националните медии в страната ни не представят достатъчно проблемите на етническата им общност, коментират форумците

Нахит ДОГУ

Липсата на влиятелни медии на турски език кара българските турци да търсят трибуна на майчин език във виртуалното пространство. В интернет се нароиха десетки уеб сайтове на българските турци. Те имат новинарски, за обмен на музика или сайтове-форуми, където живеещите в страната и извън нея представители на турската етническа група споделят вижданията си по актуални политически или социални теми в България.
Повечето са непрофесионални и не се актуализират периодически. Издателите им имат друга професионална дейност и ги поддържат в свободното си време. Един вид хоби или оползотворяване на свободното време. В новинарските също се изявяват непрофесионалисти, които нямат познания в областта на журналистиката и масовите комуникации. Но сайтове като "Bulgaristan Hadise" (www.hadiseprogrami.blogspot.com), "Kircaali Haber" (www.kircaalihaber.com) и "Bg-Turk" ( www.bg-turk.com) до голяма степен се отличават от общата картина.

ОТ КЪДЕ Е ИНФОРМАЦИЯТА?
Материалите, предлагани в тези сайтове, са взети предимно от други източници. За пример можем да посочим страницата на предаванията на Българското национално радио на турски език. Така също и издаваният на 9 балкански езика уеб сайт www.setimes.com, която се спонсорира от ЕУКОМ (Европейското командване на САЩ- съвместното военно командване, отговарящо за операциите на САЩ в Европа, Африка и Средиземноморския басейн) Но пробладаващите източници на информация за сайтовете на българските турци си остават медии, базирани в Турция, между които на челно място е ''Анадолската агенция'' (AA). Приблизително 60 % от информационния поток от България за турските медии се доставя от тази агенция. Информационните сайтове на етническите турци в България също така черпят новини и от Информационна агенция ''Джихан'' (CHA), която е част от медийната група, издаваща вестник ''Заман-България'', както и от новинарския телевизионен канал ''CNN turk''. Посочените агенции и телевизия са с център Истанбул и имат собствени кореспонденти в България. Сайтовете, представляващи етническата електронна преса на турците у нас, не са абонати на тези агенции. Те използват новинарските им емисии чрез други турски инфо сайтове като копират новините им от трети медии. Националните турски вестници предпочитат да следят България чрез кореспондентите си в Одрин. Това са вестници като ''Сабах", ''Хюррийет'' и др. Само при по-важни събития те идват в България, за да отразят интересуващо ги събитие на място.

КОЙ ПИШЕ МАТЕРИАЛИТЕ?
Жанровият профил на материалите, поднесени в сайтовете на турски език до голяма степен е свързан с произтичащите събития в страната. И с това доколко тези събития засягат пряко или косвено общността на турците в България. Но пробладаващо остават публикациите, които можем да определим като кратка информация или съобщение. Изключение правят ''Bulgaristan Hadise'' и ''Kircaali Haber'', където присъстват и коментари. В почти всички интернет издания преобладават материали, които не са подписани (не са авторски). Причина за това е, че материалите са ''копирани'' без разрешение от други издания. Издаделите на тези сайтове избягват да посочват, че информацията не е тяхна.

КАКВО СМЯТАТ ЧИТАТЕЛИТЕ
Сред читателите на турските новинарски уеб сайтове у нас често коментират, че в България националните медии не представят достатъчно проблемите на етническата им общност. Позициите във форумите зависят в коя страна живее авторът на мнението. Така например читател от Измир с прякор ''Кале'' пише, че целенасочено в българските училища турският език не се изучава задължително, а е свободно избираем предмет. Но "Сали" от Кърджали опонира, че няма нищо целенасочено и че факултетът за турски език в града е закрит, защото липсват студенти, желаещи да учат тази специалност. Представители на общността, които в различни години са се изселили в Турция и които не следят отблизо живота в България посрещат новините на етническа или религиозна тема. Неинформираността ги кара да споделят крайни или обидни възгледи, които биват цензурирани от администраторите на трите споменати сайта. Читателите турци, живеещи в България и са запознати до голяма степен с положението, имат по-умерено отношение към проблемите от всекидневието.

в-к "Нов живот"
13.12.2007