Турското малцинство в България трябва да изучава майчиния си език още от първи клас, казва лидерът на изселниците
Проф. Емин Балкан: Не сме решили дали пак ще има автобуси от Турция
Проф. Емин Балкан е роден през 1960 г. в Турция, където семейството му се преселва през 1951 г. от Джебелско . Завежда отделението по детска урология в болницата на Държавния университет "Улудаг" в Бурса. Председател е на Федерацията "Балгьоч", с център град Бурса. Тя обединява повече от 60 изселнически дружества от Балканите, повечето от които са от България. Федерацията, ръководена от Балкан, е най-голямата и влиятелна организация на изселниците ни в Турция.
- В България посочват, че организацията ви осъществява "изборен туризъм" и води с автобуси избиратели от Турция в подкрепа на Движението за права и свободи. Каква е вашата позиция?
- По време на предишните избори имахме такава практика. Нашата главна цел е да помогнем на членовете си. Демократичните процеси в България вълнуват и българските граждани, живеещи в Турция. Целта им е да гласуват за демократичната система и затова трябваше да бъдат тук. Идваха, за да подкрепят тези, които уважават идентичността им и даваха гласовете си за партии, които издигат кандидатурите на хора от техните среди. За членовете, които в икономическо отношение са слаби, предоставяхме превоз до България с намаление или напълно безплатно.
- За местните избори ще организирате ли превоз за изселници, които желаят да гласуват в България?
- Не знам дали ще предприемем подобни мерки, но за да могат да работят по-интензивно автобусните фирми, могат да се подкрепят. За населените места, към които има по-голям поток, може да се осъществи координация с превозваческите фирми.
- Някои политически сили, главно от опозицията, настояват принципът за уседналост да се приложи за българските граждани, живеещи постоянно извън страната. Ако се приложи този принцип, ще бъдат засегнати най-вече изселниците в Турция.
-Тези хора не се преселиха по собствено желание в Турция или в други страни. Принудени да напуснат родните си места от действията на тоталитарния режим.
Упражняването на гражданските им права е тяхно право. Сега те са граждани на Турция, но също и на България. В Конституцията на страната е посочено, че от гледна точка на език, националност и религия гражданите не могат да бъдат дискриминирани. Съществуването на партии и формации, които са против турците, е срамно за България. Подобно отношение е в противоречие с европейския дух. То напомня за времената, останали в историята. Вярвам, че подобни грешки ще бъдат поправени. И занапред българските турци ще дават подкрепата си за демократичните принципи в страната.
По време на президентските избори показахме, че не се движим зад една определена партия. Подкрепихме кандидатурата на Георги Първанов. Нашите хора биха подкрепили всеки, който е искрен. Така стана, че в изборния ден до обяд бюлетините в секциите в Турция свършиха. В България живеят повече от един милион турци. С международни споразумения е установено съществуването на турско малцинство. Имаме притеснения за спазването на неговите права, разбира се.
- Какви са вашите притеснения?
- Когато от 7 милиона и половина население 1,5 милиона казват, че са турци, не може да се ограничава изучаването на майчиния им език. Никой не вярва на залъгалката "свободно избираем предмет" в училищата. Нашите деца трябва да започнат да изучават майчиния си език още в началното училище, но в същото време трябва да знаят и много добре български. Гражданите на България, членка на ЕС, трябва да знаят и други европейски езици. Има и още една залъгалка. Всеки мюсюлманин иска да изучи религията си. Трябва да има и уроци по религия. Турците в България искат да живеят човешки. Никога не са били враждебно настроени към българската държава и няма да бъдат.
В някои райони на страната все още хората с български имена са първа категория, тези, които носят турски или мюсюлмански имена, се натъкват на трудности, свързани с намирането на работа. Когато се погледне от рамката на законите, се казва, че подобни явления не съществуват, но на практика ги има.
- За предстоящите местни избори на 28 октомври други партии освен ДПС поискаха ли подкрепата ви?
-Досега никой не ни е потърсил, но в предишните избори имаше подобни искания. За пример мога да посоча Иван Костов, който дойде в Бурса и се извини за репресиите на тоталитарния режим. Но после започна да подкрепя крайни националисти, които застрашават демократичните постижения на страната. Ние не искаме такива приятели. Когато в парламента се приемат закони, ограничаващи правата на турците, започваме да се съмняваме в подобни политически сили.
- Българските турци с двойно гражданство също са фактор и при избори в Турция. Кои партии подкрепиха изселниците ни там по време на последните парламентарни избори?
- Близо 50 % от гласовете бяха за управляващата в момента Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Ердоган.
Нашите хора гласуваха предимно за ПСП, Партия на националистическото действие (ПНД) и лявоцентристката Народнорепубликанска партия (НРП).
Не може да се каже, че гласовете на изселниците са отишли в подкрепа на определена партия. По-скоро гласовете им бяха разпръснати между тези три политически сили. Рабира се, гласуваха и за другите.
- Защо Наим Сюлейманоглу не можа да стане депутат в турския Меджлис?
-Името му не беше поставено на избираемо място. Партията, от която бе кандидат, разполагаше със солидни възможности в трети район на Истанбул. Но не можаха да го изкарат на преден план може би заради неговите качества.
- Какви са впечатленията ви от Кърджали ?
-Видях, че хората са по-уверени в себе си. Спокойно казват, че тук е родината им. Турците са се отказали от намеренията си да се преселват и като всички български граждани са устремени към Европа, за да подобрят битието си.
