Петър Василев Снимка Люлин Стаменов
За лишените от свобода нямаше пържоли в новогодишната нощ, твърди шефът на дирекция “Изпълнения на наказанията”
Интервю на Фани ЧоджумоваПетър Василев е шеф на дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието. Според Василев в Закона за изтърпяване на наказанието има текстове, според които работата на свещениците от източните вероизповедания в затворите е регламентирана. Необходимо е обаче да се узакони и дейността на други вероизповедания на местата за лишаване от свобода.
- Господин Василев, за първи път ли Дядо Коледа посети децата на затворниците тази година и им раздаде подаръци?
- Инициативата е на неправителствени организации. Отец Николай Георгиев е учредител на една асоциация, която основно поема празничните мероприятия. Преди години с участие на тази асоциация имаше т. нар. Коледна елха, която се провеждаше в затвора. Правехме срещи на затворниците с близките им, участваха и децата. Това е практика да се провеждат такива срещи по празниците. Там, където режимът е по-либерален и затворниците имат право да се движат без охрана на територията на населеното място, където се намира общежитието, не е проблем да се празнува с близките. Трудно е за хората, които са в корпусите на затворите. Те са с по-високо рисково поведение. Децата много се радват на такива срещи, отпускат се и закратко забравят за това, че са лишени от подкрепата на единия родител. Във всички затвори се опитахме да създадем по-тържествена обстановка и да се почувстват празниците. Това, което направи главната дирекция “Изпълнение на наказанията”, е, че пуснахме в отпуска за коледните и новогодишните празници 1005 души. Те са с различни присъди, имаше и такива, които лежат за убийство, но имат добро поведение. Други години сме пускали повече хора - по 1200, 1800 души. Но сега преценихме тази бройка, защото за тях бяхме убедени, че няма да последват неприятни изненади.
- Имаше ли всъщност изненади?
- Както за цялото българско население, след като снегът блокира доста пътища. Зимата възпрепятства доста от отпускарите да се явят навреме, 22-ма души закъсняха в рамките на около две денонощия.
- Вие знаехте ли каква е съдбата им, какво се е случило с тях?
- Да, защото те намериха начин да се свържат с нас. От тези 22-ма души за две денонощия останаха само 5 човека и в понеделник сутринта се прибра и последният отпускар.
- Имаше ли празнична трапеза за самите затворници, какво бе менюто им?
- Опитахме се да осигурим празнично меню в рамките на средствата, с които разполагаме. Чак до пържоли не стигнахме, но месо имаше. Голяма част от лишените от свобода, тези, които не бяха в отпуск, имаха право на извънреднен хранителен колет от близките им. Те осигуриха донякъде комфорта, на който се радваха затворниците по празниците.
- А как стои въпросът с религиозното обгрижване на затворниците?
- Религиозната подкрепа е най-старата институционална подкрепа на лишените от свобода. Ако се разходим в миналото, идеята за превъзпитанието им идва от представителите на духовенството. Религията е играла особено важна роля в живота в затворите. Те са били смятани като място за разкаяние и опрощаване на греховете. У нас религиозната подкрепа за затворниците бе забравена за дълъг период от време. От деветдесетте години нещата се промениха. В момента имаме две църкви в два затвора. Едната е в Стара Загора и тя е изцяло нова. Построена е с труда на затворниците и спонсори, които са работодатели на лишените от свобода. Има и участие на видни общественици с лични дарителски вноски. Софийската църква е съществувала и по-рано. Сега е възстановена и са реставрирани част от стенописите. Всеки, който мине покрай затвора, ще види кубето на църквата, което се извисява над стената. Отделно има параклиси в почти всички затвори. Лишените от свобода обичат да прекарват времето си там.
- Мислите ли, че е необходимо да се регламентира дейността на свещениците в затвора?
- Такива текстове има и сега в Закона за изпълнение на наказанията. В края на 1998 г. са въведени текстове за религиозна подкрепа на лишените от свобода. В тези текстове се регламентира назначаването на щатна длъжност на духовни лица, които изповядват източноправославната религия. В момента във всички затвори има назначени свещенослужители. Недостатък на закона е, че се регламентира назначаването на духовни лица само на традиционната религия. Според европейските изисквания би следвало на постоянна работа в затвора да бъдат назначавани духовни лица и от други вероизповедания. Примерно, ако в някои затвори преобладават мюсюлманите, да има назначен духовник, изповядващ исляма. Иначе ние и сега осигуряваме достъп на различни духовници. Вече сме в преговори и в скоро време ще бъде открита първата джамия в затвор. Планираме това да стане в затворническото общежитие в Казичене.
- Защо там?
- Там изтърпяват наказание лишените от свобода чужденци, които са с добро поведение. Тези хора са най-често араби, изповядващи исляма. В Казичене има и българи, които изповядват исляма и се нуждаят от такава подкрепа. Там има параклис "Св. Николай", защо да няма и джамия? Предвиждаме строеж на джамии и в затвора в Белене, Черна гора и на други места. Въпросът е да откирем спонсори.
