CLICK HERE FOR BLOGGER TEMPLATES AND MYSPACE LAYOUTS »

България – по-неграмотна от Турция

Да, така се оказва. България уверено изостава от Турция по степан на грамотност. Данните са от едно от двете най-авторитетни международни проучвания на качеството на образованието PISA2006 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Когато разказах за тези мъчителни резултати пред група експерти, един стана и каза, че не било вярно. Той общувал с ученици и всички те можели да четат и пишат. Освен това в Америка било пълно с неграмотни. Този виц сме го чували. Друг ми каза, че се дължало на циганите. Трети каза, че на социолози не може да се вярва. Добре, че има цигани, социолози и американци. Иначе онова, което става наоколо, ще си остане напълно необяснимо за нас.

Според изследването на ОИСР сред 15 -годишните ученици, България се оказва на дъното по образованост. Изследването е трудно обхватно, но сред хилядите цифри се мъдри една, която казва, че 28.8% от 15 -годишните в България са под първо ниво. При момчетата процентът е 38.3. Първо ниво предполага, че когато човек прочете прост текст, в който очевидно става дума за едно единствено нещо и в който няма никакви подтекстове, скрити значения и двусмислици, той схваща за какво става дума. Да не се класираш поне на първо равнище означава, че си на практика неграмотен. Независимо дали познаваш буквите или дали можеш да прочетеш едно изречение. За Турция този процент е 10.8. За математика процентът е 29.4. За Турция е 24. На всичко отгоре постиженията на Турция, макар и бавно, се качват. Нашите се смъкват надолу.

За жалост, такъв висок процент не може да се обясни с циганите или с някое друго малцинство. Освен това изследванията се правят сред учениците. Ако част от ромите са отпаднали от училище, то те ни правят услуга. Поне що се отнася до проучването.

Често се говори, че съвременната икономика е икономика на знанието. ЕС дори си изработи през 2000 г. един злополучен документ, наречен Лисабонска стратегия, според който на ЕС му остават 2 години да развие най-конкурентоспособната икономика в света. Това, според стратегията, трябваше да стане основата на знанието. Засега няма данни, които да дават надежда, че това ще се случи. С присъединяването на България към ЕС не е много сигурно, че шансовете на Европа ще се подобрят.

Ние обичаме да се сравняваме с другите страни наоколо и да търсим някой, който да е по-зле от нас. По отношение на образованието обаче винаги сме имали високо самочувствие. Отчасти по традиция, отчасти поради обективни данни от изследвания от типа на PISA и TIMSS, и в голяма степен заради постиженията на шепа способни и добре изучени деца, които печелят международни олимпиади по математика. Тези деца обаче са малка и намаляваща общност. Освен това именно те са онези 4-5%, които са твърдо решени да учат в чужбина.

Сред следващите дванайсет процента, които смятат да кандидатстват и в чужбина, и в България, най-способните също ще напуснат. Едната трета неграмотни ще останат и без хора, които могат да ги образоват или поне да им създават работа. Българската работна армия ще заприлича на ослепените войници на Самуил – на всеки 100 по един едноок. Този път обаче няма да можем да упрекваме византийците. Може би ще се разсърдим на турците, че са ни изпреварили.

Когато училищата в страната си спечелят крайно негативна репутация и когато тази репутация е напълно оправдана, образованите родители няма да искат да стоят, да дойдат или да се върнат в България по простата причина, че няма да има къде да пратят децата си на училище. Така ниските образователни стандарти стават бариера не само за бъдещото развитие, но и за сегашното обслужване на икономиката. Всеки е срещал родители, които казват, че само да могат да си го позволят, ще се махнат от България или ще пратят децата си да учат в чужбина. Сега всеки може да си позволи този лукс. Като член на ЕС, българите плащат местни такси в европейските университети. В много случай това означава образование, което е по-евтино, отколкото в България.

Неграмотността застрашава страната значително повече, отколкото демографския срив, който е по принцип неясен феномен, или престъпността. Или дори корупцията. Независимо от това засега няма признак, че някой сериозно се е разтревожил. Дано сравнението с Турция предизвика поне известна тревога.

Други коментари от Юлиан Попов може да прочетете на блога му www.julianpopov.com

mediapool>bg,