Теодора Бакърджиева, уредник в Регионален исторически музей - Русе
Благодарение на любезното съдействие на нашите приятели, представителите на в. "Заман" в Русе, ние, няколко души от Русе, имахме щастието за първи път да посетим град Одрин. Изминаха седмици от пътуването, а ние все повече се убеждаваме, че Одрин е от градовете, които по странен начин привличат - с красотата на своята природа, с историята си, с изключителните си забележителности. Той очарова очите, докосва душата, оставя незабравими спомени. А когато си тръгваш, изпитваш едно непреодолимо желание - да се връщаш отново и отново тук.
Одрин, наричан в древността Адрианопол, е град в европейската част на Турция, разположен в непосредствена близост до границата с България и Гърция. Основан е от римския император Адриан на мястото на старо тракийско селище. От 1362 г., когато е превзет от османската армия, до падането на Константинопол през 1453 г., той е столица на турската държава.
Емблемата на Одрин е несравнимата по своята красота джамия “Селимие”, дело на известния турски архитект Синан, име - легенда в архитектурата. Мимар Коджа Синан е роден на 15 април 1490 г. в село Агърнас, вилает Кайсери. Работил е при четирима султани - Селим I, Сюлейман I, Селим II и Мурад III. Проектирал и построил огромен брой сгради, доказал себе си, през 1538 г. е назначен за главен архитект на Истанбул. Мимар Синан напуснал този свят на 17 юли 1588 г. и е погребан в столичната джамия “Сюлеймание”, близо до гробовете на Сюлейман Велики и неговата любима жена Роксолана.
Стара легенда разказва, че султан Селим II дал обет, ако превземе остров Кипър, да построи голяма джамия. Успехът бил на негова страна, армията му разбила венецианците и целият остров бил завладян, но султанът забравил обещанието си. Минало време и една нощ в съня му се явил сам Пророкът Мухаммед и му припомнил, че достойният човек държи на дадената дума. Този сън разтърсил душата на Селим и още на следващия ден той се разпоредил да започне строеж на джамия в Одрин.
Основният камък на храма е положен през 1568 г., а строежът продължава до 1575 г. Под ръководството на известния архитект тук работят 400 калфи и около 14 000 работници. Куполът на джамията, висок 43,28 м, е символ на единството и величието на Аллах. Въпреки огромните вътрешни пространства храмът не потиска духа, а го кара да полети. Толкова много е красотата, че човек загубва усещането си за време.
Много интересно място за всеки гост на Одрин е Музеят на здравето. Историята му е дълга. Султан Баязид II решава да направи тук един голям комплекс. Строителството, поверено на известния тогава архитект Хайреттин, започва през 1484 г. За 4 години, през 1488 г., сградите са напълно завършени. Комплексът се състои от: кюллие, болница, медицинско училище, гостоприемница, джамия, имарет, мост, баня, воденица, водохранилище, начално училище, музикално училище и др. Днес болницата, която е разполагала с поликлиника, диетична кухня, стая за приготвяне на лекарства и стаи за персонала, е превърната в музей. Лечението в болницата е било безплатно, а два пъти в седмицата болните от града получавали безплатни лекарства. Персоналът се състоял от един главен лекар, двама лекари, двама очни специалисти, двама хирурзи и един аптекар. Болните с душевни проблеми тук лекували с шум от течаща вода, с уханието на рози. Широко се е използвала и музикалната терапия. Музикален оркестър, състоящ се от десет изкусни изпълнители, три пъти в седмицата свирел специално за болните.
Одрин е много известен и с ежегодните си народни борби, наречени Къркпънар - на името на местността, в която се провеждат. За първи път такъв турнир се организира през 1346 г. Днес борбите се провеждат на стадион "Ермейдан", който събира 12 000 души. Интересът е огромен - идват зрители не само от всички краища на Турция, но и от Гърция, Италия, Белгия, Холандия, Япония.
Нашият маршрут завърши с посещение на "Серхат колежи", наречен "Училище на любовта и знанието". Тук освен задължителните общообразователни предмети се изучават интензивно английски език, компютри, математика, физика. Директорът на училището г-н Мустафа Юскюплю ни уверява, че в училището няма неуспели ученици, няма недоволни учители. Всички работят като едно голямо семейство и заедно преодоляват трудностите. Докато разговаряхме и мисълта ми се върщаше към проблемите на нашите, българските училища, се обади училищният звънец - коридорите се изпълниха със звуците на "Малка нощна музика".
Когато си тръгвахме, заваля първият за тази година сняг, а градът, смълчан в очакване на идващат зима, беше призрачно красив. Ние за последно оглеждахме улиците и хората и мислено си пожелавахме отново да се върнем.
"Zaman"
3 - 9 Декември
Година: 15, Брой: 49
