Динамиката на етническите отношетния

Етническите отношения търпят динамично развитие, стана ясно при представяне на изследване на НЦИОМ “Етническите отношения - толерантност и дистанции”. 15 % от анкетираните ги определят като много голям проблем. За сравнение през 1995 г. те са били по-малко от 20 %, а през 1990 г. - са били 40 %.
СОЦИАЛНИТЕ ДИСТАНЦИИ
са най-силни към ромите, считани не само за маргинализирана, но и за силно криминализирана общност. Масовата представа за турците няма негативна натовареност. Основните въпроси, поставени в изследването, са - трябва ли отделните етнически групи да имат по-специални права. 50 % от анкетираните по-скоро са за отделяне на етническите групи роми и турци в обособен район, 80 % обаче от турците не приемат обособяването си в отделен квартал, докато ромите са настроени за затварянето си в собствени територии - 70 % от тях мислят така.
По отношение на
ОБРАЗОВАНИЕТО
хората не са особено склонни да приемат смесени училища. 90 % от турците са съгласни, че е добре децата им да учат в обособени училища, и точно обратното 90 % от ромите поддържат смесените училища. Три четвърти от анкетираните смятат, че трябва да има икономически и административни санкции за ромите, отколкото да им се дават специални права.
Най-голяма е толерантността по отношение запазването на
КУЛТУРНАТА ИДЕНТИЧНОСТ
на етноса. Според 56 % от анкетираните етнически общности трябва да имат право да издават книги, вестници на своя език. 90 % от ромите и турците искат да имат издания на своя език, 57 % от ромите отхвърлят изучаването на майчиния език в училищата, а 89 % от турците смятат, че трябва да се изучава.
По 80 % от турците и ромите смятат, че трябва да имат собствени
ПОЛИТИЧЕСКИ СТРУКТУРИ
основани на етническата принадлежност, а 71 % от българомохамеданите също мислят, че трябва да имат собствени политически структури. Като цяло общественото мнение не одобрява разширяването на кръга на социално-груповите права, определящи се въз основа на етническата принадлежност.

в."Нов живот",10.10.2007