[17-10-2008] от Иван Филчев
Мине Мюген Радойков. Снимки личен архив
Мине със съпруга си Иво.
Дъщерите й Сена /вляво/ и Седа.
Седа /вляво/ и Сена.
Мине Мюген Радойков е туркиня, която живее в София от десет години. Причината да се пресели в България е съпругът й, българин, с когото се запознава през 1987 г. в университета в Анкара, където и двамата са студенти. Възродителният процес в България не помрачава и не слага край на връзката им и макар че в продължение на няколко години живеят разделени през 1998 г. сключват брак в Измир и вземат решение да се преместят в България. „Определящо за това решение беше работата на съпруга ми, който работи за Анадолската информационна агенция. Аз самата си представях пребиваването ми в България и като една мисия за добросъседството и приятелството между двата народа, а и бракът между туркиня и българин сам по себе си е символ на приятелство”, спомня си Мине. В момента тя е преподавател в катедра „Тюркология” на СУ „Климент Охридски” и се грижи за двете си дъщери, Седа и Сена. Надява се, че те ще живеят във време, в което няма да има предразсъдъци, разделение между държави, хора и произход, и ги подготвя за това. Семейството почита празниците на двете религии, но фокусира живота си върху общите неща между българите и турците. „Двата народа са като братовчеди”, казва Мине и се затруднява да определи разликата между едните и другите. Тя обича природата и може би затова харесва българските села. Поликраище, селото на свекърва й, е едно от любимите й места в България. „Обичам чушки бюрек, банички и боб чорба”, казва тя на български с чаровен турски акцент.
Мине Мюген Радойков: Ако живеехме в Турция, животът ми щеше да бъде по-скучен
- Лесно ли е да си чужденец в България?
- Да, много е лесно. Българите са открити хора, със свободно и свойско държание към чужденците. Опитват се да се приобщят към тях или да ги приобщят към себе си. Проявяват естествено и приятно любопитство към живота на чужденеца. За десет години не ми се е случвало някой да се държи лошо с мен заради факта, че съм туркиня. Освен това никога не бих позволила някой да каже лоша дума за България и самата аз няма да го направя най-вече по една единствена причина.
Голямата ми дъщеря се роди с много тежко кривогледство, което се влошаваше през първите години. На три години тя претърпя три тежки операции. Българска лекарка успя да я спаси и в момента момичето ми гледа великолепно. Българската здравна система не взе една стотинка от мен, а това всъщност в много страни, а да не говорим за Турция, е една естетична намеса, която струва страшно много пари.
- Какво не ти се нрави у българите?
- Не забелязвам при българите особено желание за работа. Струва ми се, че трудолюбието не е най-силната им страна. За съжаление особено в сферата на услугите през последните десет години не виждам някакъв напредък. Все още ми е странно, че магазините се отварят към 10-10.30 ч. В Турция например дребните търговци очакват клиентите си още към 8 - 8.30 ч. Тук обаче по това време на вратата на магазините има поставена напречно метла, а продавачките все още пият кафето си.
В Турция никога не се връща клиент от вратата, тъй като търговците смятат, че връщат късмета си. Другото, което не ми прави добро впечатление, е стремежът на българите към лукса, но го възприемам. Възпитанието на младите хора не ми допада. Мисля, че децата получават свободата си на много ранна възраст. Струва ми се малко прибързано едно момиче на 10-12 години да ходи гримирано и с оскубани вежди на училище. За съжаление образователната система не поставя някакви ограничения за външния вид.
- В Турция има ли предразсъдъци към българите?
- Мисля, че няма. Дори смятам, че няма някакви исторически наслагвания. Казвам го съвсем отговорно, тъй като баща ми е български изселник, напуснал района на Кърджали на 13-годишна възраст. През 1974 г. неговите братя са се изселили в Турция и аз самата като дъщеря на български изселник не съм почуствала някакво негативно отношение към българите. Освен това от всичките си съседи Турция поддържа най-добри съседски отношения с България.
- Какво ти липсва от Турция?
- Прясната риба. Аз съм от Чанаккале на Дарданелите и ми липсва морето, което в София го няма. Разбира се, като мюсюлманка ми липсва призива на мюезина за молитва, което е един естествен фон в Турция. Обаче си давам сметка, че окончателно съм се установила тук и когато стъпя на турска територия сякаш краката ми ме връщат обратно.
- С какво е известна България в Турция?
- С българския кашкавал и всички продукти от роза. Изключително популярно е българското вино, а и страната е известна и със спортните постижения. Но като туристическа дестинация турците все още не са открили България.
- В София живееш от десет години. Какво би променила в града, ако имаш тази възможност.
- Мисля, че бих започнала с кучешките нечистотии по улиците. Мисля, че за една държава, която е член на ЕС, тази мръсотия трябва да е обидна, като смятам, че този проблем може да се реши с малко усилия. Онова, което ме смущава в софийския пейзаж, е като се стопи снега и наяве излезе цялата мръсотия. Според мен някой трябва да се почувства притеснен или поне да го забележи. Все пак става дума за нашето здраве. Освен това, ако имах власт, нямаше да позволя нито едно дърво да бъде отсечено.
Бях много възмутена миналата година, когато една топола бе отсечена, само защото скриваше билборд. За съжаление установявам, че София започва да ми прилича на Турция заради безразборното и непланирано строителство и въпреки че България е в ЕС, аз не мога да се почуствам, че живея в европейска страна. Строителната анархия ми създава впечатление, че се намирам в Турция и за съжаление гражданите се опитват да изместят природата и зеленината.
- По какво щеше да се различава животът ти, ако живеехте в Турция?
- Може би материалното ни благосъстояние щеше да е по-добро. Вероятно съпругът ми щеше да работи на по-добра позиция, а аз щях да имам по-успешна кариера. Но все пак, ако живеех в Турция, животът ми щеше да бъде по-скучен, а и тук се чувствам много по-щастлива.
Inform
