Антонина Желязкова: В България етническото съществуване е демократично и това ни отличава

27 юни 2008 | 21:37 | Агенция "Фокус"

Антонина Желязкова, експерт в Международния център за изследвания на малцинствата и междукултурните взаимодействия пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Госпожо Желязкова, съществувала ли е възможност през 1997 година в България да има етнически сблъсъци? В интервю бизнесменът Ерджан Рашид -Роко казва, че се чувства патриот, защото е спрял възможността страната ни да се “обърне” като Югославия…
Антонина Желязкова: По принцип винаги се очаква, когато се достигне дъното на една икономическа криза, всичко това да рефлектира и да се създаде етническо напрежение и икономическите беди да прераснат в някакви етнически напрежения или сблъсъци. В България през 1997 година, когато беше голямата инфлация, голямата икономическа депресия странното беше, че
се случи точно обратното и затова бяхме изследвани като феномен от външните наблюдатели. Депресията, инфлацията, мизерията, до която бяхме доведени по време на управлението на Жан Виденов, всичко това доведе до много силна междуетническа интеграция в името на оцеляването.
Тоест в регионите със смесено население отчитахме спадане на негативните стереотипи по принципа на това, че всички бяха бедни, в криза и се чудеха как да оцеляват, без разлика дали са християни, мюсюлмани, дали са турци, роми, българи. В селищата, където живее смесено население дори започнаха да се създават един вид задруги за оцеляване, в които влизаха хора с различен етнически и религиозен идентитет. Събираха се в зависимост от региона турци и роми и помаци и жените правеха задруги - от теб картофите, от мен брашното, ти ще гледаш децата, тоест направиха бързи и много добре работещи задруги в името на оцеляването. Те бяха в основата на бартер - всеки предлагаше продукта, който има в малко повече, едновременно заради затваряне на детските градини си помагаха за отглеждането на децата, докато останалите изкарваха продукция на полето или в гората - бране на гъби, билки, горски плодове. Изведнъж за общо изумление на всички представители на социалните науки, които дойдоха тук, за да гледат как един пик на икономическата депресия ще доведе до етнически сблъсъци отчетоха точно обратния резултат. Това са напразни изхвърляния на господина, който е направил тези изявления /Ерджан Рашид - Роко - бел.ред/, защото след 1989 година, когато наистина ние бяхме заплашени да се премине към някакви реални сблъсъци между българи и турци, тоест сблъсъци на етническа основа, с помощта на организации като Комитета за национално помирение, току-що създаденият Съюз на демократичните сили, със съдействието на турците по места ние преодоляхме това напрежение, което беше на ръба да премине в кръвопролития. Това беше през декември 1989 година, януари и февруари 1990 година - бяхме загрозени от етнически сблъсъци и от това нещата в България да се превърнат в нещо подобно на Югославия, макар че винаги тези аналогии са много порочни. Съвършено един е културно-историческият път на България, съвършено друг е този на Югославия. Ако някой е помогнал за преодоляването на тази криза, това бяха неправителствените организации, привлекли огромни средства от Европа и САЩ за хуманитарни помощи, защото изследвания, правени от икономисти по поръчка на Световната банка доказаха, че икономическата криза е най-сериозна именно в общините със смесено население, където инфраструктурата е лоша и са закрити много работни места.
Фокус: Излиза, че този процес всъщност не е дело на един човек или на двама - трима, а хората са се организирали заради обстоятелствата …
Антонина Желязкова: Имам теория по въпроса, която развивам и научно. Това, което ни отличава от случващото се в Македония, в Косово, Сърбия, бивша Югославия, Босна и Херцеговина - в България етническото съществуване е като една правилна пирамида с широка основа. То е демократично. Хората са си изработили една система на съвместимост в региона, в който живеят и я спазват. Особено в критични, пикови моменти тази система сработва и хората се обединяват, за да оцелеят заедно. България заради това оцелява без етнически и религиозни сблъсъци през всички тези преходни години, защото моделът е демократичен, той се прави отдолу. Него се опитват да го развалят отгоре от върха на пирамидата политиците, но не успяват. Няма и да успеят, защото се доказа през времето, че той е много стабилен. Те имаха всички механизми на още неразтурена Държавна сигурност, на полиция, на армия, структури на комунистическата партия. През 1989 и 1990 година хората не се сбиха, въпреки че това беше подклаждано, за да премине в един кървав конфликт, защото моделът отдолу, демократичният модел със широка основа сработи. Това е популярно обяснение, научно то има много други нюанси и фактори, които биха го подкрепили. Непрекъснато пътувам на теренни проучвания в Македония. Там пирамидата е обърната -на острия връх е обществото. Държавата, партиите се опитват да спускат някаква политика за междуетническо разбирателство, тоест да го задават отгоре като политика, но отдолу хората не се разбират, не могат да живеят заедно. Противопоставям това нещо на нашия добре изработен модел на съжителство, който политиците се опитват да атакуват по някакъв начин през всичките тези двадесет години на преход, особено по време на избори, за да обърнат нещата в своя полза да го “партизират”, обаче не се получава. Обичам безкрайно репликата, която съм чувала навсякъде из България - все едно дали се намирам в Родопите или в Източна България - когато настъпи такова напрежение, предизвикано отгоре от върха на пирамидата от политиците, защото предстоят избори, аз питам - Как издържате на това напрежение? Отговарят ми: не обръщаме внимание, чакаме да минат изборите и пак си живеем нормално както преди”. На това разумно отношение се крепи мирът в нашата страна.

Веселина ЙОРДАНОВА