Косово не може да се случи у нас
Българският турчин не е агресивен и държи на комшиите си, казва Вежди Рашидов
Юлиана ОНЧЕВА
Вежди Рашидов
Фото Красимир Свраков
- Българите сякаш повече се страхуваме, отколкото да гледаме с надежда към бъдещето. В нашата страна никой не направи сериозно изследване на общностите, които живеят тук. Българинът придобива самочувствие, като се нарича "потомък на юнашко племе". А турците? И на най-простичкия турчин дълбоко в кръвта му стои в исторически план чувството, че е от имперско племе. Искаме или не искаме, Османската империя е била сред най-мощните. Трябва да познаваме манталитета на хората от различните етноси, преди да се опитваме да предвиждаме какво ще се случи и от какво да се страхуваме.
Българският турчин не е агресивен. У нас Косово не можа и не може да се случи, защото малцинствата живеят с любов към собствената си земя - до гробовете на дедите си. Не е основателно да се вадят политически плашила.
- А какви са българските турци?
- 500 години не са история само за българите, те са история за другия етнос тук. Турците са взели много от качествата на българина, донякъде почти са се слели.
- Това хубаво ли е?
- Ако една общност трябва да бъде единна, това е прекрасно. Всяка нация трябва да има своя характер и манталитет. Ще ви дам пример защо твърдя, че българските турци не са агресивни. По време на "възродителния процес" има около 45 убити, които са се възпротивявали. Когато 500 000 души се изселваха, те не казаха една дума - взеха си юрганите, дюшеците, торбите и се запътиха към границата. Често ходя в Турция, срещам се и с изселници там - за тяхна чест не съм чул до днес нито един да оплюе България.
Усеща се само носталгията им Българският турчин е скромен човек, простичък може да е, но не са застрахователи, не са убийци, не са бандити по улиците... Мъже, които построиха панелния социализъм в Строителни войски и днес във всички обекти, са същите тези хорица, които чрез гурбет изхранват семействата си.
Не агресията на етноса е проблем - наблюдавах митинга пред парламента в четвъртък. Изразяват се позиции, заради които самите политици още дълго време ще берат лоши плодове. Заради неразбирането на понятието държава. Не хората, лидерите на партии са опасни. Посланията им не са национални, не са държавнически. За 17 години създадохме такъв национализъм - и български, и турски, - какъвто никога досега не е имало. Чест прави на председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, че може би за първи път в политическото говорене постави нещата в правилна посока - че не трябва да се плюят български граждани независимо от техния етнос.
- Не липсва ли желание за опознаване между етносите? Като обичаи, традиция, ценности?
- Още колко века трябва да се опознаваме? Обичаите не са много различни, те са балкански. Географското положение предопределя много от нещата в живота ни - манталитет, начин на обличане, на хранене...
Това, което никне в земята ни, това ядем всички. Ако се погледнат турският, българският, гръцкият, сръбският македонския фолклор - те са навързани като нишка. Приличат си и в танците, и в шаренията, и в кройката дори. Отделен въпрос е религията, но правото на всеки човек да избере вярата си е свещено.
Религията е вид идеология, заради всяка може и добро, и зло да се стори и война да се води, и мир да се подпише. Но на етническа основа не виждам проблем. Важното е да има закони, които да важат за всички - и за българи, и за турци, и за цигани...
- А има ли религиозен проблем?
- И в Америка има джамии, но има и държава, и политика.
- Трябва ли да се учи религия в училище?
- Не вярвам, че нуждата от вяра се учи в училище. Познанието идва при този, който го желае. Политиците да не се бъркат - те трябва да определят правилата и нищо повече.
- В Турция възникна проблем с носенето на забрадки в училище, пак заради политиците ли?
- Всичко е политика, определени правила. Карам "Мерцедес", който може да вдига 350 км. Много искам да карам с толкова, но на пътя ме спира катаджия и казва: "Не може, господине, разрешената скорост е 80 км."
Така е и със забрадките в училищата - на улицата са позволени, в клас - не.
Но походът към невежеството, към битовизма, зомбирането на обществото не е движение напред. Не може в единия край на света компютърът да те пренася в Космоса, а в другия край да се връщаш към забрадката с Корана в ръка. Нормално е политиците в една държава да искат децата им да са в ХХI век.
Може да искам да ходя гол по улиците, но вие ще кажете "не искам детето ми да гледа това". Същото е и със забрадките - щом нарушават спокойствието на огромна част от светското общество, естествено, че ще има общи правила за всички. Демокрацията никъде по света не означава анархия, а система от правила.
- Не е ли пътят към това обаче религиозното обучение в училище, което да обясни символите, да учи на толерантност?
- Може, но трябва ли, за да стигнем от "Западен парк" до центъра на София, да минем през Пловдив? Пък и не е необходимо да се следва в Сорбоната, за да се разберат няколко символа.
Ако сме лоша държава, можем да изберем бавния път Една нация без ясна посока на идентичност е обречена на загиване. Така са загинали Египет, Рим, Византия, Отоманската империя... Че колко му е една България.
До 1990 г. страната ни произвеждаше добре образовани млади хора. Защото ходехме с бели якички, ризи и престилки, учехме си уроците и знаехме от Яворов и Елин Пелин до последния автор. Сега, като питам някого от младото поколение кой е Сали Яшар - от разказа на Йовков "Песента на колелетата", те ми отговарят - активист на ДПС. Това е пагубно за обществото. Повече познават задника на Китаеца, отколкото историята на обществото. Не може най-популярният човек в страната да е никой - един задник. Това трябва да е един Айнщайн, голям художник, голям творец, писател, журналист... Пиер Карден какво е - шивач, но най-добрият на света. Такива хора правят живота по-добър, останалото е консумация.
Не са виновни младите, направили сме нещо в тая шибана политика да няма правила в живота ни, за да са невежи сега. Не ме е страх от война, а от изчезването на България. От 8 милиона сме станали по неофициална информация 6,5 млн. души.
А съдбата на България не ми е безразлична, защото съм се научил да обичам два квадратни метра от земята й - гробовете на моите родители. Може би това е патриотизъм - родина идва от думата род. Не от това, че ни управляват цървули от митингите Няма значение дали сини, червени или каквито и да е. Нещата не могат да продължават така. Не знам вече дали има щастливи хора в България. Вероятно няколко в Бояна.
Всичко е политика, не ме интересува кой, но да направи живота по-добър. Не всичко е стока, в живота има и мостри. Те не се купуват, показват се и се прибират.
- Трябва ли според вас България да признае независимостта на Косово?
- Това е деликатен въпрос - не можеш да ползваш еврофондовете и да не се съобразиш с решението на ЕС. Не може да ползваш газови потоци и да не обърнеш внимание и на Русия.
Сигурно ще вземем добро решение, но не трябва да се бърза. Вярвам на президента Георги Първанов за логичното поведение по въпроса за Косово. Някои държави казаха "да", други пък "не", накъдето се наклони везната, ще се прикачим към по-тежката. Но нека ние да не сме зърното, което ще предопредели накъде да се накланят везните. Това е разумното решение.
standartnews>com,СЪБОТА, 23 Февруари 2008
