Премиерът Сергей Станишев информира народните представители, че насрещните имуществени претенции между България и Турция са част от пакета открити имуществени, социални и хуманитарни въпроси, както и въпроси на културно-историческото наследство между двете страни.
Това министър-председателят заяви във времето за парламентарен контрол в отговор на въпрос за действията на правителството за обезщетяване на тракийските българи – бежанци за техните имоти на територията на Турция. За съжаление, до този момент, не е постигнато взаимно приемливо решение по гореспоменатия пакет въпроси, който включва и проблема с изплащането на обезщетения на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия за техните имоти на територията на Република Турция, каза още той.
Премиерът припомни, че въпросът за насрещните имуществени претенции между България и Турция е намерил място в редица международни договори и споразумения, подписани от двете страни, сред които: Договорът за приятелство между България и Турция от 18 октомври 1925 г. (т. нар. Ангорски договор), подписаният на основание клаузите на този договор Протокол “Башев - Чалаянгил” от 21 август 1966 г., както и Договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност, подписан на 6 май 1992 г. в Анкара.
В гореспоменатите договори и споразумения не са определени конкретни размери на имуществените претенции и съответно на паричните обезщетения, както на българската, така и на турската страна, каза Сергей Станишев и допълни, че от 1966 г. до днес, по време на двустранните срещи с представители на турската страна на високо и най-високо равнище, тематиката, свързана с насрещните имуществени претенции, винаги е била маркирана като открит въпрос.
За съжаление, съществуват принципни различия в позициите на двете страни, каза министър-председателят. Принципната позиция на българската страна е за намирането на взаимно приемлив баланс на интересите, без да се допуска едностранно облагодетелстване за една от страните, посочи Станишев.
През последната година нов кръг от преговори по взаимните имуществени претенции между двете страни не е провеждан. Както е добре известно, международните преговори не са едностранен процес и тяхното започване, провеждане и успешно финализиране не зависят само от добрата воля на българската страна.
За да бъде проведен нов кръг преговори е необходимо страните да постигнат предварително принципно споразумение относно обекта на преговорите (в случая става дума за междуправителствена спогодба), както и основните й параметри, така че те да отразяват един взаимно приемлив баланс на интересите, каза министър-председателят.
В заключение той подчерта, че българското правителство и в бъдеще ще продължи да полага всички усилия за намиране на решение на гореизброените открити въпроси в българо-турските отношения, сред които е и въпросът за изплащане на компенсации на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. /БГНЕС
Това министър-председателят заяви във времето за парламентарен контрол в отговор на въпрос за действията на правителството за обезщетяване на тракийските българи – бежанци за техните имоти на територията на Турция. За съжаление, до този момент, не е постигнато взаимно приемливо решение по гореспоменатия пакет въпроси, който включва и проблема с изплащането на обезщетения на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия за техните имоти на територията на Република Турция, каза още той.
Премиерът припомни, че въпросът за насрещните имуществени претенции между България и Турция е намерил място в редица международни договори и споразумения, подписани от двете страни, сред които: Договорът за приятелство между България и Турция от 18 октомври 1925 г. (т. нар. Ангорски договор), подписаният на основание клаузите на този договор Протокол “Башев - Чалаянгил” от 21 август 1966 г., както и Договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност, подписан на 6 май 1992 г. в Анкара.
В гореспоменатите договори и споразумения не са определени конкретни размери на имуществените претенции и съответно на паричните обезщетения, както на българската, така и на турската страна, каза Сергей Станишев и допълни, че от 1966 г. до днес, по време на двустранните срещи с представители на турската страна на високо и най-високо равнище, тематиката, свързана с насрещните имуществени претенции, винаги е била маркирана като открит въпрос.
За съжаление, съществуват принципни различия в позициите на двете страни, каза министър-председателят. Принципната позиция на българската страна е за намирането на взаимно приемлив баланс на интересите, без да се допуска едностранно облагодетелстване за една от страните, посочи Станишев.
През последната година нов кръг от преговори по взаимните имуществени претенции между двете страни не е провеждан. Както е добре известно, международните преговори не са едностранен процес и тяхното започване, провеждане и успешно финализиране не зависят само от добрата воля на българската страна.
За да бъде проведен нов кръг преговори е необходимо страните да постигнат предварително принципно споразумение относно обекта на преговорите (в случая става дума за междуправителствена спогодба), както и основните й параметри, така че те да отразяват един взаимно приемлив баланс на интересите, каза министър-председателят.
В заключение той подчерта, че българското правителство и в бъдеще ще продължи да полага всички усилия за намиране на решение на гореизброените открити въпроси в българо-турските отношения, сред които е и въпросът за изплащане на компенсации на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. /БГНЕС
,30.11.2007
