БЪЛГАРИ СРЕЩУ ТУРЦИ. И КАКВО ОТ ТОВА?

БЪЛГАРИ СРЕЩУ ТУРЦИ. И КАКВО ОТ ТОВА?

Георги Коритаров

Задава ли се етнически вот в Кърджали? На този въпрос сякаш вече отговориха някои от най-известните български политолози. Татяна Буруджиева дори написа, че зад една демократична процедура, каквато са предварителните избори, се прикрива нещо твърде недемократично. Това е опитът за противопоставяне на българи срещу турци в битка за кметското място в емблематичния град. Там няколко български партии, част от които на национално равнище, са непримирими идейни противници, с предварителен вот издигнаха обща кандидатура срещу сегашния кмет Хасан Азис. Твърденията, че по такъв начин ще се работи за "нов модел на управление" на града, звучат несъстоятелно.
Какво е общото, което събира в единен фронт партии като БСП, ВМРО, "Атака" и т.н.? Основателни ли са мотивите, с които споменатите партии от гражданското сдружение "За Кърджали" канят при себе си СДС, ДСБ и ГЕРБ? Нима е възможен проект, който да събере в обща подкрепа целия български политически спектър, като го насочи срещу кандидатурата за кмет на ДПС в Кърджали? Ако изобщо има такъв проект - той няма да бъде нито политически, нито експертен. Той би могъл да бъде единствено етнически обоснован. Българи срещу турци. Състезанието на национализми по време на избори не е ново упражнение за страната ни.
Всеки път, когато се изправят политическите отбори "ние" срещу "те", емоцията и градусът на напрежение скачат нависоко. Избирателите биват подкарвани към урните като на война. Човек понякога има чувството, че се правят не избори за каквото и да било, а че някой се опитва в много закъснялото време да коригира резултатите от Априлското въстание. Кърджали е много особен град. В него, като се разхождате по улиците, навсякъде се чува турска реч. И това е естествено. Там живеят много етнически турци, които са български граждани. Според конституцията, а и според всички демократични норми тези хора имат право да използват майчиния си език, за да се разбират помежду си. Преди двайсетина години Кърджали беше тъжно и наплашено място за живеене. Ако някой проговореше на турски, милицията го глобяваше като за дребно хулиганство. Веднъж при една моя командировка там попитах осемгодишно момче, чакащо на опашка за сладолед, как се казва. Вместо да ми отговори, то избяга, без да дочака реда си. Много по-късно се сетих защо е избягало. То хукна, защото се е страхувало да ми каже истинското си турско име. И в същото време не е искало да се представя с натрапеното си. Времената днес са различни. Кърджалийци са свободни и всеки говори на езика, на който желае. Логично е, след като там ДПС има силни политически позиции, да печели и избори. Опитите досега да се правят обединения от българи срещу ДПС се увенчаха с успех на кметски избори само веднъж - при вота през 1999 г. Мнозинството в Общинския съвет и тогава обаче бе спечелено от ДПС. Символиката на "българската" изборна победа увисна, тъй като тя не носеше след себе си продължения. Изборният кметски успех преди осем години наистина стана изключение, което потвърди основната тенденция за града и региона - доминацията на ДПС. Не без основание може да се твърди, че тъкмо пробивът в крепостта на Доган през 1999-та стана една от причините ДПС да обнови политическата си тактика и оттогава насам да печели безапелационно и местни, и парламентарни избори в Кърджалийско. Това пък от своя страна подхранва амбициите на българския блок. Измислят се най-нови модели и варианти за събиране на несъвместимости, които в крайна сметка най-много да доведат след време до нов пробив. След него обаче ще се случи същото, което вече сме наблюдавали. Нови успехи за ДПС и ново акумулиране на българска националистическа енергия. Онова, което липсва и ще липсва за Кърджали, е истинска стратегия за съжителството в града. Не че там не живеят добре. От това, което се вижда, личи хармония. Даже кандидатите за кмет на предстоящите местни избори охотно могат да седнат заедно и да си говорят приятелски. Когато скоро бях в града, останах с впечатлението, че там се дразнят от внушения, че едва ли не се задава някакъв сблъсък.
Нещата са напълно предвидими. Какъвто и да е резултатът - той ще бъде приет спокойно и разсъдливо. Хладнокръвното и умно поведение на ГЕРБ и на останалите десни, които не участват в общия антитурски фронт, показва, че там вече има добра основа за гражданско поведение. Промяната в град като Кърджали, както и в останалите райони със смесено население изисква нова концепция и нов подход. България вече е член на Европейския съюз. Турция води преговори за членство. Според една от ключовите промени в българската конституция за изборни длъжности у нас могат да кандидатстват и хора, които са граждани на страни-членки на ЕС. Щеше ли да има общ български фронт, ако за кмет на Кърджали се беше кандидатирал французин? Или немец? Или италианец? Защо се прави фронт срещу партия и нейния кандидат, които отгоре на всичко са български граждани, само че от турски етнически произход?
За България ще има много по-голям смисъл, ако вместо партиите да се вторачват в Кърджали, се насочат към един наистина нов европейски проблем. За да има у нас балансирани междуетнически отношения от ново качество, е нужно всички заедно да си дадем отговор на въпроса в какъв ЕС искаме да живеем. ЕС като крепост на християнска общност, или мултирелигиозен съюз като символ на преплитането на съвременни цивилизации. Колкото и да е куриозно, представителите на БСП участват в общия антитурски фронт в Кърджали и охотно говорят срещу ДПС на местно равнище, но не смеят да възпроизведат критиките си срещу движението като един от участниците в тройната управляваща коалиция. И какво излиза? Партията, която крепи мандата на премиера Станишев, е добра. Същата партия, която управлява в Кърджали, е некомпетентна. От двете твърдения е вярно или едното, или другото. А двете - произнасяни заедно, говорят за неискреност. Или на национално, или на местно равнище.
Като нов член на ЕС България сега има нужда и от европеизация на гражданските си отношения. Кърджали е едно подходящо място, откъдето такъв процес би могъл да започне. Ако оценките за Хасан Азис са, че е успешен кмет, нищо не пречи той да бъде подкрепен за втори мандат и от българи. Ако е неуспешен - срещу него да се научат да гласуват и турци. Иначе безсмисления цикъл на "българи" срещу "турци" ще продължи да се върти. И дори от време на време да има пробиви, после ще се питаме "И какво от това?"

в."Новинар",2007-09-20