Андрей Пантев: Българските турци не се вдигнаха срещу Съединението, защото беше европейски акт

Съединистките дейци увериха европейското обществено мнение, че това не е авантюристична акция, че те поддържат своите ангажименти към Европа и света. Именно поради това местното турско население, което така или иначе, е засегнато от акта на Съединението, не протестира. То не отиде на съпротива, не отиде на стълкновения и конфликт, и в това отношение можем да стигнем до извода – ето как политиката не решава проблема, а предотвратява проблема.
__________________________________________
Живка Ангелова

Андрей Пантев е роден на 26 март 1939 г. Завършил е история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1961 г. Преподавател в шест висши учебни заведения – СУ “Климент Охридски”, ПУ “Паисий Хилендарски”, Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград, Великотърновския университет “Св. Кирил и Методи”, ВИИ “Карл Маркс”, Национална художествена академия.

Водил е лекции и в два американски университета – Университета в Мадисън, Уисконсин, и Университета в Охайо, Кълъмбъс. Специализирал е в Лондон, Великобритания. Фулбрайтов стипендиант. Народен представител в 39-ото и 40-ото Народно събрание от левицата.

- Господин Пантев, наближава е 6-ти септември –празникът на Съединението. Успяхме ли, от гледна точка на историята, да се съединим като народ?

Съединението има няколко измерения. Териториалното съединение често пъти не означава духовно или манталитетно, или социално-политическо. Така че както повечето общи термини, употребявани в съвременни дни в партийната и обществена лексика, както и в историографските изследвания, има различни съединения. В това отношение можем да кажем, че след като се обединихме около 6-ти септември като празник, който ознаменува първата фактически външнополитическа акция на България, визираща и териториални измерения, то, предполага се и съединението на българския дух е символният акт. Да, отговорът ми е положителен – съединихме се.

- От съвременна гледна точка, как оценявате процеса на Съединението?

- Съединението е благородно българско вътрешно усилие. То не можеше да бъде осъществено без определени външнополитически обстоятелства и без външнополитическо съучастие. Значи тук паралелът е много прост – в началото на Съединението всички го отхвърляха като евентуална външна подкрепа. Но самото му осъществяване, начинът, по който става, предизвика респект в европейските политически и дипломатически среди. Те разбраха всъщност, че тук не става дума за изкуствен преврат, инспириран отвън. Става дума за един израз на волята на българите да живеят в единна държава, и в същото време, да бъдат част от просветена и цивилизована Европа. И в това отношение съединистките дейци използват лексиката на тогавашната европейска политическа фразеология. Подобно на Ботев, който, преди да целуне козлодуйския бряг, се обърна към просветена Европа чрез осведомителните агенции, така и съединистките дейци увериха европейското обществено мнение, че това не е авантюристична акция, че те поддържат своите ангажименти към Европа и света. Именно поради това местното турско население, което така или иначе, е засегнато от акта на Съединението, не протестира. То не отиде на съпротива, не отиде на стълкновения и конфликт, и в това отношение можем да стигнем до извода – ето как политиката не решава проблема, а предотвратява проблема.

- Българите днес, знаят ли достатъчно за Съединението?

- Мисля, че не знаят, особено по-младите. Но в стремежа си професионалните патриоти да се изтъкнат, да бъдат забелязани, да бъдат признати като откриватели на непознати чудеса и чутовни подвизи, често пъти преувеличават неговите достойнства и поради това, ние не можем да разберем докъде стига реалното величие на българската история, и откъде започва една бутафорна и комична измишльотина, която до голяма степен преднамерено или не обезценява истинските чудеса в нашето културно-политическо развитие.

- Имаше дискусия в научните среди – 6-ти септември или 3 март да е националният ни празник. Какво е вашето мнение?

- Отговорът е лаконичен – ако нямаше 3-ти март, нямаше да има какво да се съединява.

- Влязохме в едно ново съединение, но този път в Европейския съюз. Готови ли бяхме за тази кардинална крачка в един по-глобален план?

- Не мога да правя пълен паралел между Съединението и влизането ни в ЕС. Присъединяването ни към Евросъюза е съюзническа комбинация, която запазва хетерогенните компоненти на една коалиция, което в никакъв случай не означава и духовно съединение. Докато Съединението, което маркираме и ще празнуваме, означава преди всичко съединение на един народ в една държавна институция.

- С какво манталитетът ни е по-различен от другите страни -членки на Европейския съюз?

С манията да обясняваме всичките си нещастия с външни фактори, със стремежа да раболепничим често пъти без това да е предизвикано или искано, с идеята, че хем сме били толкова велики в миналото, хем днес не можем без чужда помощ, със стремлението си да покажем, че сме хем особени, хем висококачествени, хем с величаво минало, хем непрекъснато самосъжаляващи се. Това, мисля, го няма в никой народ, не само в Евросъюза, но и в Европа изобщо.

plovdiv-online>com,04.09.2007